Как да лекуваме душевната болка, когато ни е тежко отвътре?

свещеник
Източник: Pixabay

Унинието, меланхолията, ниското самочувствие тежат като тежък камък на душата. Няма радост, само тъга; не забелязваме красотата наоколо и започваме да преувеличаваме греховете си. Изплуват болезнени спомени, непростени обиди, раздяла, загуба на близки, предателство, страх от бъдещето.

Какво трябва да се направи в такава ситуация? Това е греховно състояние, дяволско униние, чувство, че Бог ни е изоставил.

Но не е.

Човек трябва да се опита да открие причината за това състояние чрез самоанализ.

Много честа причина за такива състояния са неразкаяните грехове. Ако сами не можете да определите причината, потърсете помощ от своя духовен отец, в краен случай – при психотерапевт, но не поддържайте това състояние дълго време, опасно е.

Тъгата е червей в душата на човек, който ще я изяде отвътре и ще се храни с вашата енергия, а вие няма да имате сили да живеете. Какво да правя, как да се излекувам?

Първото нещо, което трябва да направите, е да се смирите. Смиреният не изпитва болка. Второто е отидете някъде сред природата, в гората, полето, планината, реката, морето, където тегли душата ви, към онази чудна природа, която Господ е създал. Който го тегли към храма – да отиде в храма.

Уединете се там от всички хора, дела, проблеми, охладете ума си. Както някога, първите християни са отивали в пустинята, за да останат насаме със себе си и Бог. И когато чувствата ви се уравновесят и светските мисли ви напуснат, молете се със сърдечна молитва.

Ако ви е лошо на душата – молете се: „Слава Тебе, Господи! Благодаря Ти, Господи!“ 

Трето, старайте се да четете по-често Евангелието и светите отци. Там има всичко необходимо за лечение. Ще цитирам откъс от молитвата на Оптинските старци:

„Господи, дай ми с душевен мир да посрещна всичко, което ми носи идният ден…

Каквито и известия да получа през деня, научи ме да ги приемам със спокойна душа и твърдо убеждение, че всичко е Твоята свята воля…“

Когато няма подобна настройка в живота, нашата психика става незащитена и уязвима. Лошите мисли се прокрадват в главата, без мисловна защита (отрязването им), може да се отвори цял поток от негативни мисли и хората с нестабилна психика могат просто да бъдат отнесени от този поток.

Ето защо е много важно да имате вътрешно ядро ​​или корен в живота, който може да устои на всякакви потоци от мисли и всякакви житейски обстоятелства.

И трябва да го укрепите или чрез общуване със светли хора, или чрез четене на свещени книги.

Трябва да затворите отрицателния поток от мисли, които ви вредят, и да отворите потока на мъдростта, любовта и чистотата на мислите, които произтичат от светото Евангелие и учението на светите отци на Църквата.

Молете се и вярвайте, че Бог няма да ни остави…

Advertisement