През 1978 г. името на Елени Кариотис гръмнало буквално в цяла Гърция. Родителите държали Елени в мазето на собствената си къща в продължение на 29 години. Нещастната жена е спасена от полицията, която завинаги е запазила този ден в паметта си.
През 1998 г. спасената жена изчезва безследно, Елени излиза на разходка и никой повече не я вижда.
Елени Кариотис е родена през 1931 г. в малкото гръцко селце Косталекси. В семейството Елени не било единственото дете, тя имала брат Тимиос, както и две сестри Олимпия и Мария. Голямото семейство живеело в голяма къща.
Селяните се познавали добре помежду си, всички знаели добре включително семейство Кариотис и всичките им деца. Детството на Елени съвпаднало с ужасните години на Втората световна война. Тя била най-младата от всички деца, през 1949 г. момичето навършило 18 години.
Тайно отродителите си, Елени започва да се среща със селския учител на име Толис.
Избраникът на младата Елени бил комунист и атеист, заради което родителите били категорично против връзката им. Родителите на момичето стриктно се придържали към монархическите възгледи и отказали да благословят дъщеря си за брак с Толис.
Елени обещала на баща си, че ако не е с любимия, ще избяга от вкъщи. Разгневеният баща не се сетил за нищо друго, освен да затвори дъщеря си в мазето на територията на къщата.
Мазето се намирало в малка постройка, разположена в двора на къщата на Кариотис. Малка, влажна и тъмна стая се превърнала в истински затвор за Елени. Условията на задържане на момичето били просто ужасни, тя спяла на стар, разкъсан матрак и просто се облекчавала на пода.
Всеки ден членовете на семейството слизали в мазето, за да нахранят затворничката. Момичето нямало възможност да се измие. По това време за Толис дошъл анонимен донос и той бил изпратен в концентрационен лагер.
Из селото се носели слухове, че Кариотис са заключили дъщеря си в мазето, но абсолютно никой не съобщил в полицията. Жестоките родители и ужасното безразличие на жителите на Косталекси пречупват изцяло живота и съдбата на Елени.
Прави впечатление, че никой не се изненадал от постоянното отсъствие на една от дъщерите на семейството. Дните минавали в месеци и години, но Елени все още живяла в мазето. Момичето загубило всякаква надежда, че някога ще излезе на повърхността.
Трудно е да си представим, но Елени прекарва 29 години в плен. През това време тя никога не видяла бял свят и практически не разговаряли с нея. През дългите години, прекарани в мазето, Елени забравила как да говори и се превърнала в диво животно.
Сестрите и братът на пленницата многократно искали да освободят нещастната си сестра, но бащата забранил това, заплашвайки ги със същата съдба. Обезумелите родители казали на децата си, че трябва да държат Елени в мазето и след смъртта им.
На 6 ноември 1978 г. полицията в Атина получава анонимно обаждане. В разговор непознатият разказал, че в село Косталекси дълги години в мазето на къщата е държана жена. От полицията веднага реагирали на анонимното съобщение.
На 7 ноември полиция и журналисти пристигат на мястото, а местните жители помогнали да се намери правилната къща. Същия ден Елени е освободена. Оказало се, че родителите на пленницата вече не са между живите и молбата им да запазят Елени е изпълнена от децата.
Първият журналист, който видял Елени, бил Панос Сомболос. Мъжът се опитал да заговори освободената жена, но тя само измърморила нещо несвързано.
Историята на Елени бързо се разнесла из Гърция, вестниците били пълни с нейни снимки и ужасни подробности. Тимиос, Олимпия и Мария били изпратени в ареста до процеса, но те дори не разбрали в какво са обвинени. По-късно Панос Сомболос в книгата си „Трагичните събития от последните тридесет години, както ги изживях“ описва какво е видял в мазето по следния начин:
„В постройката, където се намираше мазето, бяха поставени селскостопански инструменти и чували с жито. В мазето имаше ужасна смрад, Елени беше черна от мръсотия, неостригана, гола и ужасно уплашена от появата на непознати… „
Лекарите прегледали Елени и установили, че има тежко психическо разстройство. По време на освобождаването си тя вече била на 47 години, но смятала, че все още е на 18 години. На 9 януари 1980 г. съдът в Атина осъжда братът и сестрата на Елени. Въпреки общественото осъждане и тримата били оправдани.
Съдът преценил, че те също са жертви на своите родители насилници, които ги тормозят. Обществото осъдило и бездействието на местните жители.
Психично нездравата Елени е настанена в специален дом за психично болни. Братът и сестрите често посещавали жената и се разкайвали за делата си. През 1998 г. Елени, както обикновено, излиза на разходка из приюта, но някак успява да излезе извън него и изчезва. По това време тя била на 67 години, все още остава загадка къде може да изчезне.
Имало няколко версии, но нито една от тях не беше потвърдена.
