Времето между 7 и 8 век е определящо за Балканския полуостров и бъдещето на Европа. Византийският император Юстиниан II е насилствено свален от трона си. Хан Аспарух, основателят на Дунавска България, загива в битка срещу хазарите и е наследен от сина си Тервел.
Арабските орди са решени да навлязат и да завладеят Европа и да разпространят ученията на ислямската религия. В този важен исторически момент на преден план ипзлува политическият пакт между Византия и България, който ще реши съдбата на континента.
Хан Тервел – светецът и спасителят на Европа
В началото на VII век България е под властта на хан Тервел. Управлението му продължава 21 години от 700 до 721 г. Още в самото начало той се доказва като гениален тактик и премахва Хазарския хаганат, разширявайки и границите на България.
През 705 г. той е провъзгласен за кесар от византийския император Юстиниан II, защото Тервел му помага да организира контрапреврат и да си върне трона. Това било нещо много необичайно за онова време, тъй като кесар била титла, давана на наследника на трона.
Тервел ще остане в историята на Балканския полуостров и Европа като смел и мъдър хан, унищожил арабската орда при обсадата на Константинопол.
Заради делата си българският хан е канонизиран и за светец както от източноправославната, така и от западната католическа църква, наречен св. Тривелий (или Трибелий) Теоктист спасителят на Европа. Могъществото на българския хан е помнено и прославяно от европейските хронисти до XV век.
Битката за Константинопол и Стария континент
Годината е 715. На византийския престол вече е император Лъв III Исавър.
Възползвайки се от гражданските разногласия във Византийската империя, силите на Омаядския халифат решават да преминат в настъпление, като основната цел е град Константинопол и нахлуването в Европа.
Само няколко месеца по-късно Маслама ибн Абд ал-Малик, брат на Омаядския халиф Сюлейман ибн Абд ал-Малик, пресича Дарданелите с армия от над 100 000 души, докато флота от над 2500 кораба преминава Босфора и по този начин арабските сили обсаждат столицата Константинопол по море и суша.
Огромната арабска армия изкопава ров около столицата по целия път от Златния рог до Мраморно море.
Само информацията от християнските моряци, дезертирали от арабския флот, дава възможност на Лъв III да реагира по съответния начин на плана на завоевателите. Отговорът на византийския император на атаката е да използва гръцки огън и по този начин да нанесе значителни щети на флота на Омаядите.
Помощ от българите
През 717 г. Лъв III решава да се свърже с българския хан Тервел, разчитайки на по-ранния договор между България и Византия. Той изпраща патриций Сициний като пратеник и ханът веднага идва на помощ на другата империя.
Хан Тервел, начело на българската армия, провежда яростна атака, изненадвайки арабските сили в тила и унищожавайки голяма част от армията им. Византийската армия действа в пълен синхрон с българската, нанасяйки удари на арабския флот.
Арабският авангард, воден от Убайда, понася огромни щети, а арабският разузнавателен отряд от 4000 души, воден от самия Маслама, също е унищожен от атаката на българите. На Маслама не му остава друг избор, освен да избяга от бойното поле, превърнало се в масово клане на Омаяди.
Уплашен, той заповядва на силите си да изкопаят втори ров около лагера на сухопътните си части за защита от българите и трети срещу византийците. Сегаонези, които някога са ръководели обсадата, сами са се превърнали в обсадени.
Българите, и византийците атакуват сухопътните и военноморските части на Омаядите, но те все пак някак си успяват да устоят, въпреки изненадващо студената зима и натрупалия сняг.
През лятото на 718 г., на тракийското крайбрежие на Абидос, нов запас от арабски сили закотвя своите кораби. Насърчени и подсилени, арабите решават да направят втори опит да си върнат предишната позиция на обсаждащи, като по този начин започват тотална атака срещу римляните и българите.
Решителната битка между мюсюлманските и християнските сили на българския хан Тервел и византийския император Лъв III остава в историята с масовото унищожение на арабските войски.
Хронистът Теофан съобщава, че армията на Маслама, брат на Омаядския халиф, е загубила над 20 хиляди мъже в битката, докато хронистът Сигиберт от Жамблу настоява, че арабите са загубили повече от 30 хиляди души.
Обсадата обаче продължава още два месеца след битката между араби и българи. В крайна сметка морската обсада приключва точно след една година.
На 15 август 1718 г. арабският флот заминава за Сирия. За тяхно нещастие, те попадат в силна морска буря и губят още повече кораби от и без това силно намалелия си флот. Само пет от първоначалните 2500 кораба достигат бреговете на Сирия. Арабските хронисти оценяват броя на загиналите войници до близо сто хиляди души.
В коалицията между българите и Византия участват още хазари, арменци, както и представители на други етнически групи от района на Кавказ. Именно тази коалиция се счита в историята като основната причина арабското завоевание да не достигне Европа и следователно ислямизацията му да бъде спряна на източната граница на Мала Азия за следващите 6 века и арабите да не могат да навлязат в Европа от Босфора.
По този начин Хан Тервел и българската държава записват имената си в историята като спасителите на Европа.
