Когато повечето хора видят клошар да стои на паркинг и държи картонена табела, те го подминават, без да го погледнат втори път. Сигурни са, че ще пише нещо от рода на „Гладен съм, имам нужда от храна“.
Ето защо когато жителката на Тексас Уилма Прайс видяла мъж в мръсни, опърпани дрехи.да стои на паркинга на супермаркет в Хънтсвил, тя първоначално не обърнала много внимание. Но след като погледнало по-отблизо надписа, тя нямала сили просто да мине покрай него.
Светофарът пред нея светнал червено и жената трябвало да спре колата. Тогава тя успяла да прочете надписа върху парчето картон, което мъжът държал:
„Кучето ми е в приют. Помогнете“.
„Погледнах го и не можах да го преодолея“, спомня си тя. „Изглеждаше като малко момче, което стоеше там изгубено.“
Уилма веднага спряла колата, включила аварийните светлини и излязла. Не я интересувало какво мислят другите шофьори. Тя се приближила до мъжа и го попита какво се е случило.
Патрик, така се казвал бездомникът, казал, че малко преди това е бил задържан от полицията. Той прекарал два дни в участъка, а когато си тръгнал, разбрал, че кучето му е откарано в приют за бездомни животни. За да вземе кучето, Патрик трябвало да плати 120 долара.
Патрик й казал, че „няма да напусне този град, докато не си взема кучето“.
Уилма нямала почти никакви пари в брой, а освен това не знаела дали може да се довери на непознатия мъж. Затова тя се извинила и се прибрала вкъщи. Тя обаче решила да разбере дали бездомникът й казва истината и се обадила в местния приют за кучета.
Там й потвърдили, че при тях наистина е идвал мъж, отговарящ на описанието, който поиска да вземе кучето. Те също така потвърдили, че той очевидно се грижел за своя домашен любимец: кучето било добре поддържано и нахранено.
Но законът си е закон: и собствениците на кучета, намерени на улицата без надзор, трябва да платят, за да ги приберат. Тези пари покриват разходите на приюта за издръжка на животното и необходимите изследвания.
Дори кучето да е здраво, то ще живее в приюта само докато не се освободи място за нови животни. Ако не заплатите необходимата сума и не вземете кучето, то ще бъде евтаназирано.
Тогава Уилма взела решение. Тя се върнала на мястото, където стоял Патрик и отишла с него в приюта. Там тя платила необходимата сума и с удоволствие наблюдавала как кучето на име Фред Фредерик скочило в ръцете на собственика си с радостен лай.
Очите на Патрик се напълнили със сълзи, а Фред буквално треперел от щастие.
Самата Уилма е любител на животните и била много трогната от това как човек, който нямал почти нищо, се грижел за питомеца си.
Патрик бил толкова благодарен за помощта й, че дори предложил да й даде парите, които успял да събере този ден. Но тя не ги приела, а се надявала, че той ще ги използва, за да купи храна за себе си и косматия си приятел същата вечер.
Урокът тук е да не съдите за книга по корицата. Живеем в толкова осъдителен свят.
Животът може да бъде много несправедлив и всеки от нас може да се окаже на дъното. Лесно е да се съдят тези, на които им е провървяло по-малко. Но е трудно винаги да останеш човек, независимо от всичко.
