В живота е много важно да можеш да прощаваш, въпреки че не винаги е лесно. Можем да простим дори и на най-заклетите си врагове, тъй като цялата негативност, която човек натрупва в себе си, се излива само върху него и върху никой друг.
Историята на това момиче може да се стори нереална за някои, но всъщност е истина.
„Днес дъщеря ми е на 11 години. Не е виждала баща си от 7 години.
Когато дъщеря ми беше на 2 годинки, той ме попита дали е възможно да се откаже от родителските права и да не ни плаща издръжка. Съгласих се…исках да спася бебето от излишни страдания.
Дъщеря ми много добре знаеше кой е баща й и защо не е с нас. Не се опитах да убедя момичето, че баща й е „морски капитан“.
Когато тя навърши 4 години, бившият ми съпруг внезапно поиска среща, като каза, че е диагностициран с рак. С дъщеря ми се разбрахме да се срещнем с него в парка. И въпреки че поиска няколко часа, в действителност двадесет минути му бяха достатъчни. А после изчезна като в мъгла.
А преди около година наш общ приятел ни каза, че бившият ми мъж има друго семейство и деца. Това ме хвърли в ступор. Дъщеря ми чу всичко… Приключихме разговора с него и се качихме в колата. Тя беше толкова спокойна! Знаете ли какво ми каза тя?
„Мамо, това е добре! Татко най-накрая се е научил да бъде баща. Толкова се радвам за неговите дечица…“
И това е вместо напълно оправдани обиди , сълзи и възмущение. Вместо всичко, което кипеше в мен! Тогава, след думите на дъщеря ми, разбрах какво е прошка!“
