За съжаление всяка година случаите на отвличане на деца зачестяват и краят на такива истории не винаги е щастлив. Въпреки това родителите, чието дете попадне в ръцете на похитителите, до последно не губят надежда, че то ще се прибере живо и здраво.
Днес ще ви разкажем за една от тези истории, когато момиче е отвлечено и държано заключено почти 5 месеца.
Изчезването на Нина
Родителите не видяли детето си в продължение на 149 дни, въпреки че постоянно поддържали връзка с престъпниците и веднага били готови да платят откупа.
Похитителите обаче се държали много странно, давайки възможност на родителите сами да определят колко струва дъщеря им. Бащата им предложи всичко, което има, 800 хиляди марки, в отговор на което получава похвала от престъпниците, че така високо е оценил дъщеря си.
Само няколко месеца по-късно банкерът Фон Галвиц осъзнава каква грешка е направил в процеса на освобождаване на собственото си дете.
Всичко започва с обичайното пътуване на момичето Нина до училище на 18 декември 1981 г. в компанията на няколко деца. Учениците ходели на училище без възрастни.
Когато цялата група се събрала пред училището, Нина я нямало. Тогава децата се обадили на майка й. Тя веднага подала сигнал в полицията за изчезналата дъщеря и подала сигнал за издирване.
Полицията претърсва целия район по пътя от дома до училище, а няколко часа по-късно бащата на Нина получава телефонно обаждане от похитителите. Те пуснали запис на гласа на момичето по телефона, след което заявили как искат да получат откупа.
Неуспешните опити за спасение
Фон Галвиц трябвало да пристигне с влак на определено място, след което, щом получи радиосигнал, да хвърли парите през прозореца. Всичко минало по план, но мъжът не е получил радиосигнал, тъй като около 100 полицаи се били качили на влака с него.
След неуспешния опит престъпниците дават нова задача на Галвиц. Той трябвало да се качи в двуместен хеликоптер, след което да хвърли парите от него в движение. И този път всичко се провалило, тъй като похитителите забелязали полицията.
След втория провал сумата на откупа нараснала до 1,2 милиона марки, които също трябвало да бъдат хвърлени от хеликоптер. Но въздушният транспорт пристигнал много по-късно от определеното време, така че прехвърлянето на откупа не се състояло за трети път.
Тогава родителите на Нина разбрали, че полицията не се интересува какво ще се случи с детето им, важното за тях е да заловят престъпниците.
Изминали три месеца от отвличането на момичето, а родителите й редовно имали възможност да чуят гласа й на запис по телефона. Да се уверят, че е жива,
Тогава Фон Галвиц решава да вземе нещата в свои ръце. Той първо потърсил Франц Тартароти, който работел като журналист.
Този човек вече се бил занимавал с подобни случаи, затова се съгласил да помогне. В продължение на 2 седмици той преговаря с престъпниците чрез печатно издание, използвайки специален шрифт.
На 12 май той успява да хвърли 1,5 милиона марки от влака на посоченото място, а след 2 дни момичето е открито на автобусната спирка.
Завръщането на момичето в семейството
Нина била цяла и напълно здрава, както физически, така и психически. По-късно тя разказала на родителите си, че постоянно е била в присъствието на мъж и жена. Те се грижели пълноценно за нея: хранели я, водели я до тоалетна и дори й позволявали да рисува и да чете книги.
Имало дни, в които сядали и си играели с нея, но най-интересното е, че тя така и не видяла лицата им. Стаята, в която е била държана, е била без ток, а вместо осветление похитителите са използвали фенерче
Тартароти пренаписал всички номера на банкнотите, които получава в банката, а в края на годината родителите му получават една от тях по пощата. Има предположение, че това е дело на един от похитителите, който се ядосал, че съучастниците му искали да го измамят и е готов да даде информация в замяна на пари. Този контакт обаче прекъснал без да се получи нужната информация.
Скоро след това деца открили вързоп, заровен в земята в гората. В него имало няколко хиляди марки от откупа.
Приблизително по същото време четирима мъже били арестувани в Турция, опитвайки се да обменят 40 000 марки от откупа. Те също твърдят, че са намерили парите в същия район. Домовете им са претърсени, но не е открито нищо, което да ги свързва с отвличането.
По-голямата част от парите за откупа така и не излезли на повърхността, но това не означава, че не са били похарчени – тогава не съществували технически средства за автоматична проверка на серийните номера и единственият начин да бъде забелязан „горещ“ сериен номер бил ако банков касиер го потърси в голям хартиен том, раздаден от полицията, когато се натъкне на подозрителен депозит.
През 1990 г. Германия издава нова серия банкноти и държавните централни банки унищожили всички стари банкноти, които получили.
По време на разпитите Нина разказала как изглежда къщата, къде е била държана, както и колко далеч е местността. Но и тази информация не помогнала на разследващите да открият нито мястото, нито престъпниците, така че случаят остава неразбираем и объркващ и до днес.
