Всеки знае, че отношението към бездомните хора на обществените места не е никак добро. Или ги избягват, или ако влязат в кафенета или магазини, ги изгонват.
Но в такива моменти си струва да си припомним, че те са хора като всички нас. И между другото, много често под мръсните дрехи може да не е точно този, за когото си мислите.
В това се убедила обикновената сервитьорка Марина. Тя работела в обикновено кафене. Клиентите тук са от семейства с деца през уикендите до самотни шофьори.
Един хубав неделен ден при тях дошъл човек, който бил много различен от останалите. Дрехите му били стари и мръсни, а самият той не изглеждал в най-добрия си вид. Бездомният искал да поръча, но никой от сервитьорите не се приближил до него.
Скоро обаче Марина дошла и му взела поръчката.
По пътя към кухнята я спрял управителят и казал подигравателно: „Ако този скитник, когото толкова съжаляваш, не плати, ще удържа сумата на поръчката му от заплатата ти“. Марина просто кимнала.
Каква била изненадата й, когато опърпаният мъж не само платил напълно сметката, но и й оставил добър бакшиш.
По-късно се оказало, че това е чек от собственика на кафенето. Той искал да види дали персоналът му е достатъчно любезен към посетителите. Ролята на „бездомника“ била изиграна негов близък приятел.
Между другото, в крайна сметка въпросният мениджър бил уволнен и на негово място била поставена именно Марина, която съвестно щяла да следи работата на персонала.
