Китоловците винаги са били различни от всички останали моряци и отношението към тях било съвсем различно. Това е разбираемо, защото било изключително опасно да се лови китове или кашалоти.
Раненият морски гигант може лесно да унищожи целия екипаж на малка китова лодка или корабче. Един удар по главата или опашката … и това е.
Тази работа обаче било много доходоносна. В онези дни, когато отивали при кита само с един харпун, нямало електричество, газ, нефт, и много неща се правели от китово масло и бален.
Опитни китоловци казаха, че понякога един харпун е достатъчен, за да се грабне такава желана плячка, а понякога битката с ранения гигант се проточва цял ден.
Жертвата едва не станала ловец
През 1891 г. китоловният екипаж „Звездата на Изтока“, както обикновено, отишъл на лов. Екипажът включвал младия харпунер Джеймс Бартли и това било първото му пътуване.
След като видели млад кашалот, две лодки били хвърлени във водата и започнало опасно преследване на плячката.
Екипажът на една от лодките успяк да се доближи толкова близо до кита, че харпунът се забик в гиганта почти вертикално. Екипажът обаче нямал време да хвърли втория харпун – раненият кит побеснял и буквално разбил една от лодките на парчета. В същото време той яростно се втурнал по повърхността, отваряйки и затваряйки огромната си паст.
Втората лодка се притекла на помощ на екипажа на унищожената. От водата успели да извадят 6 от 8 души – двама мъже изчезнали.
Неочакваната изненада
Връщайки се на кораба, екипажът изчакал телата на моряците да се покажат във водата, но океанът не се отказа; от жертвите си.
Корабът били на няколкостотин ярда от местопроизшествието, когато забелязали вълните на водата и трупа на мъртъв кит, излизащ от нея. Скръбта си била скръб, но работата трябвало да се свърши – екипажът започна да реже огромното тяло.
Когато един от моряците стигнал до стомаха, той забелязал как той леко трепнал. Това не била новост за опитните китоловци: много пъти преди те били изваждали от вътрешностите кашалоти и калмари, дори малки акули.
След като отворили стомаха, моряците не могли да повярват на очите си – вътре, покрит със слуз, лежал младият харпунер Джеймс Бартли. Той бил жив, макар и в безсъзнание, и прекарал 16 часа във вътрешността на кита!
Удивителната история на Джеймс Бартли
В продължение на няколко седмици младият моряк бил в състояние на шок – не разпознавал никого и постоянно мълчал. Според корабния лекар мъжът не е пострадал физически. Единствено му било лошо, освен това кожата на ръцете, лицето и шията му била побеляла, явно от киселинната среда.
След месец Джеймс най-накрая успял да разкаже какво се е случило с него. Според моряка след удара на кита той е бил изхвърлен върху останките от борда и след това се е озовал в някаква тъмна тръба.
С ръцете си усетил, че стените на тази тръба са горещи и лигави, нямал достатъчно въздух. Когато му станало ясно къде се намира, той загуби съзнание от ужас и дошъл на себе си едва в лазарета.
Пристигайки на пристанището, той разказал историята си на репортери.
Някои са убедени, че Джеймс си измисля, за да стане известен, докато други били убедени, че историята е истинска.
