В края на 50-те години цялата англоезична преса пише за семейство Полок: две от децата им загинали в ужасна автомобилна катастрофа.
В началото на 60-те години вече целия свят говори за семейство Полък: родили им са се две момичета, които приличат като две капки вода на починалите.
Семейство Полък
Джон и Флорънс се запознават в началото на 40-те години. Той бил дълбоко религиозен католик, тя била протестантка.
Те станали приятели, когато се заговорили за прераждането, след което се влюбили един в друг. Няколко години по-късно вдигнали сватба и Флоренция станала католик.
Семейство Полък живеело в любов и просперитет в Североизточна Англия. През 1946 г. в семейството се ражда първото дете – момиче на име Йоанна. Пет години по-късно се ражда сестра й Жаклин.
Когато най-малката дъщеря била на три години тя се наранила по време на игра. . Заради това на челото й се появила рана, която по-късно се превърнала в белег. Момичето била много притеснено, че той е забележим. Но сестрата и родителите убедили Жаклин, че това са глупости.
Сестрите се разбирали добре една с друга. Обичали да играят заедно, да се обличат в костюми, да правят представления. Но най-много им харесвало да правят новите прически на татко. Момичетата сизраснали в къща, пълна с любов. Родителите знаели всичко, което се случва в живота на дъщерите им.
Но когато Жаклин се научила да говори с дълги изречения, тя често повтаряла фразата „Аз никога няма да стана дама“. И това малко изплашило Джон и Флорънс.
Катастрофата
Ep.2 features the story of the Pollock Twins, here's an original article about their sisters' tragic deaths. pic.twitter.com/nVMTLwPl7n
— UNEXPLAINED (@unexplainedpod) February 10, 2016
През 1957 г., когато Джоана била на 11, а Жаклин на 6, момичетата отишли на църква както обикновено в неделя. Сбогували се с родителите си, излезли от къщи, срещнали се със свой съученик и тримата потеглили по познат маршрут.
В тази неделна сутрин през май 1957 г. една жена, омагьосана от отчаяние, след като е била насилствено разделена от децата си, решава да се самоубие. Тя взела това, което смятала за „смъртоносни количества аспирин и фенобарбитон“ и се качила в колата си с намерението да се блъсне някъде с пълна скорост.
Жителите на малкото градче Хексъм, Нортъмбърланд, Англия я видели да шофира хаотично из тихите улици. Последната й спирка била стена, минаваща покрай тротоара. Тя се блъснала право в него, но не умря. Вместо това сблъсъкът убил трите деца, които точно в този момент вървяха към църквата. Те били заклещени между колата и стената зад тях. Ударът „ги хвърлил във въздуха като топки за крикет“.
Родителите на момичетата били отчаяни. Флорънс изпаднала в тежка депресия. Тя непрекъснато плачела, повтаряйки събитията от онези дни в главата си.
Съпругът й още повече се потопил във вярата. Изглежда се опитал там да се скрие от случилото се.
Родителите на загиналите момичета започнали постоянно да се карат и дори мислели за развод. Но се случило чудо, което принудило семейство Полок да отмени бракоразводното дело: Флорънс отново забременяла.
Новото начало
Повече от година след трагедията на 4 октомври 1958 г. Флорънс ражда еднояйчните близначки Джилиан и Дженифър.
Семейството започнало нов живот. Преместили се в друг град и се опитали да забравят за случилото се.
Но въпреки цялата радост, родителите имали много въпроси за случилото се. Например, семейство Полък никога не е имало близнаци в семейството си, така че раждането на две деца било истинско чудо.
Но това не било най-странното. Родителите се изненадали, че Дженифър имала абсолютно същия белег по рождение като починалата Жаклин, а на мястото на белега на челото й – бенка.
Джон уверявал жена си, че се е случило прераждане, но Флоренция смятала това глупост и категорично отказвала да повярва на думите на съпруга си, докато децата не пораснат.
Когато близнаците се научили да говорят, те започнали да молят родителите си да им дадат играчките, с които Джоана и Жаклин си играели. Въпреки че, разбира се, никога не ги били виждали.
Когато родителите им показали куклите на мъртвите им сестри, момичетата без колебание назовали имената им и им казали кога точно са получили всяка от играчките.
Ако семейството излизало на разходка в града, Джилиан и Дженифър не се затруднявали да опишат местата, през които минавали. Те показвали къде и какво са правили преди. Ако по улицата минеше кола, момичетата изпадаха в истерия.
Започвали да викат: „Кола! Кола! Тя идва да ни вземе!“
Момичетата имали прилики и в поведението с мъртвите си сестри: Джилиан и Дженифър обичали да правят прически на баща си. И се разбирали добре помежду си. Често се обръщали за съвет към баба си, която отглеждала сестрите им през цялото им детство, докато родителите им работели.
Когато Джилиан и Дженифър станали на пет години, абсолютно всички спомени от миналия живот изчезнали от паметта им.
Историята на момичетата заинтригувала психиатъра Иън Стивънсън. Той бил убеден, че процесът на преселване на душите може да помогне за развитието на медицината. Затова дълго време изучавал момичетата и родителите, за да разбере дали цялата тази история е измислица на съпрузите или наистина се е случило прераждане в семейство Полък.
В резултат на това, вярвайки на семейството, през 1987 г. той публикува книгата „Деца, които помнят миналия си живот“. Той събрал 14 примера за прераждане, включително случая със сестрите Полок. Имало обаче и такива, които сметнали семейната история за лъжа и провокация.
Например британският историк Иън Уилсън пише, че всичко е измислица на родителите. В крайна сметка нямало нито един страничен човек, който да е чул историите на момичетата за минал живот.
Иън Стивънсън се срещнал няколко пъти със сестрите Полък в зряла възраст, за да говори за тяхното детство. Всеки път го уверявали, че вече не помнят нищо. И като цяло се съмняват, че прераждането изобщо съществува.
През 1981 г. обаче Джилиан няколко пъти изпада в транс и се вижда как играе в пясъчника, докато е в „чуждо“ тяло. Тя описала подробно градината в близост до къщата. И всичко в нейните разкази съвпадало с мястото, където живеело семейство Полок с починалите си дъщери.
Въпреки че момичето никога не е било там и не е виждало никакви снимки.
