Като дете обичах да прекарвам летните ваканции при дядо ми. Той отглеждаше пчели и се грижеше за огромна градина. А старата му къща, пълна със странни неща, приличаше на приказно царство.
Колко пъти, седейки до прозореца с чиния с плодове, си представях себе си като героиня на различни романи. Предимно приключенски. Дядо обичаше този вид литература.
Въпреки че в къщата имаше само три стаи, една от тях беше за библиотеката. И всички рафтове бяха пълни с романи за търсачи на съкровища, пирати и благородни разбойници.
Когато пораснах, почивките на село изгубиха своята привлекателност за мен. Предпочитах Гърция или Италия. Дядо не се обиди.
Веднъж седмично се чувахме. Въпреки напредналата си възраст, дядо ми продължаваше да се интересува от живота и слушаше с удоволствие за моите добри и лоши дни.
Дядо почина внезапно. Сутрин садял нови цветя в лехата, а вечерта се хванал за сърцето и паднал. Съсед извикал линейка, но дядо не можел да бъде спасен. Тогава бях в командировка. И не ме очакваха на погребението.
Писмото
В първия си почивен ден отидох на село. Съседката ни ме посрещна. Тя ми каза, че последните дни на дядо са били щастливи. Той знаеше как да се радва на живота и го правеше до последния си ден.
„Остави ти писмо“, каза ми съседката и ми подаде бял плик.
„Скъпа моя Елена“, пишеше дядо…
„Винаги сме споделяли нашите тайни един с друг и сега е време да ви разкрия моята основна тайна. Оставих подарък за теб.
Не знам кога ще го намериш, но мисля, че със сигурност ще е от полза. Помни, че когато някой ден нещата станат много тежки, така че да не можеш да се справиш с проблемите, които са те залели, ела на село и копай до ябълковото дърво до кладенеца. И запомни, момичето ми, каквото и да се случи, никога не продавай тази стара къща. Тя все още ще ти служи, както е служила на много хора в нашето семейство.“
Съдържанието на писмото много ме изненада.Дядо винаги беше с трезв ум и ясна памет, но молбата да копая до ябълковото дърво ми се стори много странна. Е, помислих си, щом дядо ми е написал това писмо, значи има някакъв смисъл във всичко това.
Бедата
Оттогава минаха много години. Омъжих се и родих дъщеря. Животът изглеждаше прекрасен. Бях много горда, че успях да сбъдна почти всичките си младежки мечти. Имах добра кариера, любящ съпруг, красива дъщеря. Изглеждаше, че ни очакват още много щастливи дни.
Но тогава бедата ни сполетя. Съпругът ми получи ужасна диагноза. Предстоеше дълго и трудно лечение. Той преживя няколко операции и лекарите казаха, че има шанс да оцелее, но трябва постоянно да взима скъпи лекарства.
Парите се стопиха като лански сняг. Продадох всичко, което имах. Дори брачната халка. Помислих си каква е ползата от всичко, ако любимият ми човек го няма.
От цялото имущество остана само къщата на дядо ми на село. Тогава се сетих за писмото. Стори ми се глупаво, но все пак реших да провери каква вълшебна тайна пази ябълковото дърво на кладенеца.
Копах през нощта, светейки с фенерче. Страхувах се, че някой от съседите ще ме види и тогава ще кажат, че съм луда.
Това, което със сигурност не очаквах, беше, че лопатата внезапно ще удари капака на сандък. Не можех да повярвам на очите си. Щом отворих стария сандък, ми се стори, че наистина съм полудяла. Какво ли нямаше вътре!
И старинни икони в позлатени рамки, и златни монети, и оребрени свещници. Не можех да си представя откъде дядо взе всички тези неща.
Но когато ги продадохме, тези пари бяха достатъчни на съпруга ми, за да си плати лечението, а и да си купим къща. Вече нямам страх, че ще останем на улицата.
Така моят дядо ме спаси от оня свят.
В знак на благодарност реших да проуча историята на нашия род. И сега знам, че нашето семейство законно е притежавало тези съкровища. Това обаче е съвсем различна история. Може би някой ден ще разкажа и нея.
