Седя и плача. Жалко е какво направиха децата на Нова година. Синът ми е пиян от края на декември. Изпи си цялата заплата и дойде да ми иска пари. Но е едва 2 януари.
Как можеш да изпиеш месечната заплата само за няколко дни? Как ще живее по-нататък? Как ще живея азпо-нататък? Ще ми вземе цялата пенсия.
А това, което ме довърши, беше дъщеря ми, която дойде да ме „поздрави” през първия ден от новата година. Тя донесе лампа като подарък и бутилка шампанско.
А после цяла вечер ми опяваше, че не съм я осигурила, че аз и баща й не сме от богати семейства, че не съм й позволила да изгради бъдещето си.
Помогнах й да получи образование и й дадох апартамента на баба й. Какво друго можех да направя?! Дадох й всичко, което можах.
Цял живот съм работила на две места, за да облека и изхраня децата си. Дори през 90-те години живеехме добре. Да, не бяхме богати, но винаги имаше салам в хладилника, всяка година ходехме на море.
Децата ми скоро наближават четиридесетте и продължават да ме упрекват, че не съм им дала нищо. Дадох им всичко… Дадох каквото имах. Живях за тях. А сега…
Всяка вечер, когато си лягам, се надявам просто да не се събудя на следващия ден.
