Преди няколко години голяма трагедия сполетя семейството ми. Загубих най-ценното в живота си. Собствения си син. Загина при автомобилна катастрофа. Опитахме се да го върнем към живота по всякакъв начин, но не успяхме.
Даже продадох апартамента, за да се оперира, но уви. След това се преместих да живея при снаха си.
След смъртта на сина ми бях не само съсипана, но и уплашена. Останах на стари години без покрив над главата си. Със снаха ми също не бях в добри отношения. Но обичах внучката си.
Една сутрин снаха ми дойде при мен и каза:
– Приготвяй си нещата. Искам да те заведа на място, където ще ти бъде по-добре.
Бях готова за този момент. Бях сигурна, че иска да ме заведе в дом за възрастни хора.
– Катя, аз…
– Моля те да побързаш. Нямам време, трябва да ходя на работа! – прекъсна ме съпругата на починалия ми син.
Приготвих се бързо, и без това нямах много вещи. Пътувахме мълчаливо. Погледнах през прозореца и се опитах да не заплача.
– Пристигнахме! – каза снаха ми.
Бях много изненадана. Намирахме се на невероятно красиво място. Природа, река, чист въздух.
Оказа се, че съпругата на сина ми е решила да ми направи такъв подарък за рождения ден.
– Антон каза, че винаги си мечтала да живееш в къща. Считай това за подарък от нас. Продадох апартамента си, за да изпълня мечтата ти. Имаш ли нещо против да живеем заедно? Освен това имах достатъчно пари, за да купя апартамент на дъщеря си. Някой ден ще бъде възрастна. Трябва да живее отделно, каза снахата.
Гледах Катя и не повярвах на ушите си. Мислех, че е някакъв сън. Наистина винаги съм мечтала за къща край реката. Само синът ми знаеше за това. Прегърнах снаха си и й се извиних, че не съм била права.
– Винаги ще се грижа за теб. Вместо сина ти – усмихна се тя.
Влязохме заедно в къщата и започнахме да оглеждаме. Така започна нашият нов живот.
