Няма човек, който да не тъгува. Това се случва по различни причини – заради житейски обстоятелства, заради неправилно отношение към Бога и много други неща. Не всички сме съвършени и затова понякога падаме духом.
В такива моменти е достатъчно да си спомним всички страдания, които Христос е понесъл. Кръст, страдание, пирони, копие, смърт… Той знаел за всичко предварително. И о, колко трудно е да знаеш предварително – понякога очакването на страданието е по-лошо от самото страдание.
Представете си, ако знаехте, че ви очаква мъченичество. Да, наградата е велика, но все пак трябва да преминете през всичко това. И мисълта понякога е страшна. И Христос е знаел предварително.
Днес хората най-често живеят за себе си. Но Христос – Той живя и и се жертва за хората. И не само за някои хора, които не познаваме, но и за вас. Специално за теб.
И Богородица също знаеше как ще завърши животът на Нейния Син. Ако сега някой обиди детето ми, сърцето ми се свива в гърдите. Но веднага се сещам за Богородица. Уча децата да издържат, да приемат волята на нашия Бог.
Представете си само – майка, която помни детето си от люлката, гледа Неговото страдание. Тя дори не изтичва в пристъп, не казва на никого – „Спри“. Защото знае – това е волята на нашия Господ. Така трябва да стане.
Оръжието преминало през нейната душа и тя останала вярна на Господа и Неговата свята воля. След всичко написано искам да ви задам един въпрос – защо сме толкова обезсърчени? Или всичко в живота ни е толкова лошо?
Господ не изисква много от нас. И молитвата помага много при унинието. Хубаво е да плачеш в Светия ъгъл и да кажеш всичко на Господ. Ще видиш, става по-лесно. Винаги е по-лесно с Бог, мили мои. Не забравяйте за Него.
