Алла и Дима били заедно от училищния чин. За съжаление майката на Дима още от началото не харесала бъдещата снаха. Тя се опитвала по всякакъв възможен начин да разубеди сина си от предстоящата сватба, уверявайки го, че той е твърде млад и ще има много такива като Алла.
За щастие Дима не обърнал внимание на думите на майка си. Влюбеният мъж бил готов на всичко за Алла, с която били преминали през огън и вода заедно. , В деня на тържеството Алла, на която й било писнало от свекърва й, решила да направи тост.
Тя се осмелила и заговорила: „Татяна Анатолевна, искам да вдигна този тост за ваше здраве. Ние ви дължим много. Вие нашравихте всичко възможно, за да разрушите нашите отношения: интригантствахте със съседите, разпространявахте слухове, карахте се с нас, разубеждавахте Дима от сватбата и дори се явихте на церемонията в бяла рокля с разплакани очи.
Сега ние станахме по-силни благодарение на вашите старания. Нашата любов укрепна и порасна в пъти. Благодаря ви за това“.
В залата се възцарила тишина. Когато момичето свършила и всички се обърнали ,за да видят майката на Дима, се оказало, че жената била напуснала тържеството.
Като гост на тази сватба и виждайки искрените, изпълнени с любов очи на младите, си обещах, че никога няма да ставам препъникамък за нечии отношения. Бъдете търпеливи, обичайте и бъдете обичани.
