Тази история ми беше разказана от жена, която работеше в магазин за козметика. Веднъж забелязала момче на около 12 г. Всеки ден идвало, сядало пред магазина и просело пари от минувачите.
В един от тези дни започнало да вали, момчето се намокрило и видимо започнало да замръзва. Тогава тази жена го повикала вътре. Дали му да пие горещ чай, нахранили го и изсушили дрехите му.
Момчето разказало за нерадостния си живот. Споделило на персонала на магазина, че живее с родителите си, които обичат да пият, има по-малка сестра. Всеки ден трябвало да иска пари, за да могат двамата със сестра му да хапнат нещо.
Накрая момчето благодарило на всички за милия жест и се прибрало. На следващия ден обаче се върнало. Носело 2 ябълки и кифла.
Момчето казало, че това е единственият начин да им се отблагодари. Жената почти се разплакала. Буца заседнала в гърлото й. Тя веднага си спомни думите: „Който има по-малко, дава повече“.
И тази история го доказва.
