Бях омъжена за Найден повече от десет години. Изглеждаше, че всичко помежду ни бепе наред – дъщеря ни растеше безгрижна, в дома ни цареше просперитет и хармония, съпругът ми обичаше мен и дъщеря ми и ни отделяше цялото си време.
Един ден Найден срещна свой приятел от университета. Той му предложи работа с прилична заплата, съпругът ми се съгласи. Оттогава аз завинаги загубих спокойствието си.
Вечер Найден започна да изчезва; той и приятелят му започнаха редовно да ходят на барове и сауни. Понякога мъжът ми изобщо не нощуваше вкъщи, ставаше раздразнителен и когато започвах да го питам за това, той отговаряше с викове.
Найден не прекарваше повече време с дъщеря си, вече не му беше интересно. Вкъщи за него беше скучно, а с приятеля му беше друго – нови момичета, забавления, пиене.
Една вечер Найден се върна у дома не сам, а под ръка с младо тънко момиче. Каза ми, че веднага трябва да си опаковам нещата, да взема дъщеря си и да отида, където искам.
Бях шокирана. Помолих го, просто го помолих, поне да има милост към дъщеря си, защото беше късно през нощта. Нямаше къде да отидем. Но на него не му пукаше; той вдигна дъщеря ни от леглото и ни избута през вратата.
Останахме на улицата без нищо. В този момент си дадох тържествено обещание, че един ден ще отмъстя на мъжа си за унижението, което ни спретна.
Останахме да нощуваме при моя приятелка, а на сутринта с дъщеря ми отидохме в родното ми село. Там не ми беше останал никой, само къщата на родителите ми в покрайнините.
Беше стара тухлена къща, която се нуждаеше от основен ремонт – през процепите на прозорците влизаше студ, от тавана капеше вода, а дъските бяха изгнили. Но започнах да поправям всичко със собствените си ръце, използвайки импровизирани средства, за да направя къщата годна за живеене.
Една стара съседка живееше наблизо, помнех я от детството. Започнахме да общуваме и да си помагаме. Но съседката скоро започна да се разболява и не можеше да се грижи за добитъка, така че ме помоли да взема всичките й домашни животни за себе си. Добрата жена ни даде крава, дузина кокошки и две прасенца.
С течение на времето стопанството ни се разрастна. С дъщеря ми не можехме да изядем цялата продукция, която получавахме от животните. Затова реших да продавам продукти на пазара. Истински от село – яйца, мляко, сирене, сметана.
Замислих се да започна малък бизнес. Така че купих още една крава и започнах да произвеждам различни млечни продукти за продажба. Тази идея се оказа доста доходоносна и моите млечни продукти се появиха на рафтовете на няколко магазина.
Станах истински фермер, дори наех няколко помощника да се грижат за фермата.
И тогава се обади бившата свекърва, която сякаш беше забравила за внучката си, защото не се беше обаждала, откакто аз и детето останахме сами. Не исках да общувам с нея и директно й го казах.
Но, очевидно, на свекърва ми и Найден й бяха казали, че сега всичко е наред с мен, имам собствен бизнес и пари. Найден винаги се подчиняваше на майка си, така че след няколко дни дойде в селото.
Видя, че с дъщеря ми живеем в хубава къща, а не в старата къща, в която бяхме в началото, видя, че наблизо има джип, че детето е добре поддържано и аз изглеждам добре.
И по някаква причина Найден реши, че сега има право да се меси в моя живот и този на дъщеря ни.
Той обаче дори не предполагаше, че пред него вече не е неговата вярна и наивна съпруга, а съвсем различна жена. Бях станала силна, горда, уверена в себе си личност, която нямаше да позволи на никого да ме манипулира.
Найден се приближи до мен и понечи да ме прегърне, но аз го отблъснах. Изобщо не исках да го виждам и да говоря с него. Затова извиках един от моите работници и го помолих: „Павел, покажи на човека къде е изходът, той случайно е попаднал на грешното място.“ И той си тръгна.
Щом затворих вратата след себе си, избухнах в сълзи, защото все още обичах Найден и исках дъщеря ми да има баща. Но не можех да простя позорното му предателство. Той пропусна шанса си за прошка, когато изрита дъщеря ми и мен през вратата.
Сбогом.
