Съпругът ми и аз сме много щастливо женени. Имаме двама сина, но много искахме и дъщеря.
Лекарите не ни съветваха да раждам за трети път, тъй като предишните две бременности бяха изключително трудни.
И при двете бременности бях хоспитализирана заради риск от преждевременно раждане. Ето защо третото раждане можеше да завърши много зле за мен. Освен това нямаше как да сме сигурни, че третия път щеше да се роди момиче.
Дълго мислихме какво да правим и стигнахме до решението да осиновим момиченце от сиропиталище. Като се има предвид, че съпругът ми и аз бяхме на хубави работни позиции, имахме огромна къща, социалните не ни отказаха.
Започнаха да преглеждаме какви документи се изискват и потенциалните кандидати. Но съдбата бе решила друго.
И така, един ден бях на гости на приятелка, която наскоро беше родила и аз щях да бъда кръстница на детето. И тя ми каза, че нейната съседка по стая в родилното е изоставила новородената си дъщеря.
А бебето биило толкова хубаво, красиво, само едното краче е по-късо от другото и имало проблеми със слуха. В сиропиталището ще се смеят на момичето, когато порасне, и там със сигурност никой няма да се погрижи за нейното лечение.
Когато се прибрах, разказах на мъжа си всичко, той беше много трогнат от тази тъжна история.
На следващия ден той ми изпрати съобщение, в което ми предложи да се срещнем с това момиченце, тръгнало с такъв труден старт в живота. Взехме отпуска от работа и отидохме да видим бъдещата ни дъщеря.
Тя беше толкова мъничка и слаба, но когато я погледнахме с мъжа ми, веднага ни стана ясно – това е нашата дъщеря!
Взехме бебето от родилния дом и започнахме да се занимаваме сериозно с нейното лечение.
Днес дъщеря ни е на 9 години и е абсолютно здраво момиче. Кракът не може да бъде напълно коригиран, но купуваме обувки по поръчка, заради което недостатъкът е напълно невидим.
Нашата Иринка се оказа много общителна и талантлива, има много приятели и различни хобита. Изключително много сме щастливи, че успяхме да направим живота й щастлив и пълноценен!
