Всичко започва, когато Катрин и съпругът й от Австралия решават да вземат куче за малкото си дете. Смятали, че това ще помогне на дъщеря им Шарлот да развие чувство за отговорност и грижа и ще й даде верен приятел и защитник.
В крайна сметка решили да вземат куче от приют.
Съдбата ги довела до спасено куче, което първоначално било закупено от развъдник, било обучено и спокойно приемало хората.
Единственият проблем била, че тази порода (доберман) имаше репутацията на малко агресивни и непредвидими кучета. Тази порода първоначално е била отглеждана като лични пазачи и те са били генетично настроени да бъдат отлични защитници на своите хора и агресивни към непознати.
Но Катрин видяла, че имало нещо специално в този доберман. Очевидно това било свързано с тежкото минало на кучето.
Кучето било спасено от приюта на Кари Киндеруедъртън в Австралия. Развъдчикът първо го продал на клиент, но след това открил, че кучето е било малтретирано и решил да го спаси, като се свърже с полицията.
Състоянието на кучето било ужасно. Той бил отслабнал със счупени ребра. Ветеринарите дори обмисляли възможността да го евтаназират. Въпреки това силното желание за живот и вярата в хората позволили на нещастното животно да се измъкне и да оцелее.
Щом разбрала за тежкото му минало, Катрин решила да вземе точно това куче. Въпреки опасенията на мъжа й.
Грижовната Катрин се влюбила веднага в изстрадалия доберман. Той я карал да се чувства добре. И така, въпреки всички първоначални съмнения на съпруга и приятелите й, тя взела добермана и го кръстила Хан.
В първите дни у дома Катрин и мъжът й наблюдавали внимателно поведението на голямото куче. Кучето било много благодарно на новото си семейство – то останало спокойно и по никакъв начин не безпокояло хората.
Хан приел човешкото дете с голяма любов и се отнасял към бебето много внимателно и внимателно.
Малката Шарлот била изключително възхитена от новия си космат приятел и прекарвала цялото си време до. Родителите харесаха поведението на Хан: той винаги бил спокоен и грижовен.
Катрин смяташе, че е взела правилното решение, въпреки че винаги следяла какво се случва, когато кучето и детето си играели заедно.
Инцидентът
Минали няколко седмици. Един ден Катрин оставила Хан да играе с дъщеря й сама в двора само за няколко секунди, докато тя измие чиниите в кухнята.
Сякаш усещайки, че нещо не е наред, тя погледнала през прозореца и видяла сцена, която никога нямало да забрави. Преди да успее да реагира, всичко се случило за секунди.
Хан леко побутвал Шарлот с муцуната си, нещо, което Катрин никога не била виждала да прави преди. Той я побутвал към къщата, сякаш се опитвал да я накара да реагира и да се подчини. Шарлот обаче продължила упорито да се движи към тревата и храстите.
В следващия момент Хан излаял и рязко сграбчил пелената на бебето със зъби. Катрин видяла това през прозореца и изкрещяла: „Хан!“
Времето сякаш било спряло за нея, тя гледала с ужас какво се случва без да помръдне.
Жената многократно е чувала за кучета, които нападат деца и това можело да се случи и с Хан, като се има предвид неговото травматично минало. Започнала да се вини, че допуснала опасното куче до бебето си.
В следващата част от секундата Хан направил нещо, което почти накарало сърцето на майката да спре. 45-килограмовото куче с лекота хванало Шарлот за памперса и я изхвърлил на около 3 метра в двора, сякаш била парцалена кукла, а не човек.
Катрин не вярвала на очите си.
Имала само една мисъл – да спаси детето си. Катрин се втурнала в двора при дъщеря си и бързо я вдигнала. Слава Богу, момичето било невредимо. Детето имало само няколко леки драскотини и нищо друго.
Обръщайки се към Хан, тя очаквала той да нападне и нея, но вместо това кучето направило нещо странно.
Хан се опитал да се изправи, давел се, а от устата му течала слюнка като пяна. Вдигнал предната си лапа, сякаш била наранена, след което легна.л Дишането му се утежнило и загубил съзнание.
Катрин не можела да разбере какво се е случило. Тогава видяла на тревата недалеч от мястото, където момичето си играело, едва движещ се тайпан, една от най-отровните змии в Австралия.
Едва сега Катрин разбрала какво наистина се е случило. Хан се опитал да прогони момичето от опасността и когато змията била опасно близо, той изхвърлил Шарлот настрани и поел удара върху себе си.
Катрин осъзнала, че има само няколко минути.Тя не можела да го остави да умре така след това, което направил за семейството!
Хан трябвало спешно да отиде при ветеринар и д а вземе противоотрова, в противен случай нямало шанс да оцелее.
Първо Катрин поставила детето в детското столче на колата, след което с всичките си сили вдигнала раненото куче и някак си го поставила в багажника на колата.
„Сега, ако ме помолите да вдигна такова куче, определено няма да мога“, казяа тя по-късно в интервю. Но адреналинът й дал сили да вдигне почти собственото си тегло от земята и да го пренесе до колата.
Катрин отишла при ветеринаря, който веднага поставил инжекция с противоотрова на Хан.
Ухапването на тайпана обикновено е фатално, но Хан оцелял – може би защото не е получил пълната доза отрова и заради размера и теглото си.
Катрин не можела да заспи и се молела цяла нощ Хан да оцелее.
Тя била събудена от обаждането на ветеринаря. Щом чула, че куето ще живее, а по бузите й потекли сълзи.
Хан бил в стабилно състояние и можел да се прибере малко по-късно вечерта. Семейството било на седмото небе от радост и щастие!
Доберманът доказал своята доброта и лоялност!
