В живота ми се случи нещо непредвидено, от което все още не мога да се възстановя. Сега съм на 40 години, имам син, който скоро ще навърши 17 години, съпругът ми почина преди няколко години.
Никога не съм се оплаквала от живота, имам хубав живот, добра работа и къща с градина. Синът ми винаги ми помагаше във всичко, а когато завърши 9 клас, реши да замине за града, за да влезе в техникум. Нямах нищо против.
Влезе в техникума, намери си стая в общежитие и се прибираше за уикендите. Завършваше всяка година с отлични оценки, а аз му се радвах.
Покрай тази си радост не забелязах какви ги беше забъркал.
След като завърши втората си година, той трябваше да се прибере при мен за празниците, както обикновено, но изобщо се появи.
Мислех, че иска да остане в града, може би си е намерил почасова работа или нещо подобно, но дори наум не ми дойде, че е останал заради… детето си.
Забави се с една седмица, но най-сетне пристигна. С бебе на ръце. Все още помня как той стоеше на прага в ранната лятна утрин, а аз го гледах и не можех да разбера дали не сънувам.
Каза ми, че това е дъщеря му, казва се Виктория. Бях толкова шокирана от всичко , че дори не можах да кажа дума. Синът ми е на 16 години, откъде има дъщеря?!
Обясни ми, че не е могъл да я остави в родилния дом; майка й починала по време на раждане.
Щом дойдох на себе си, синът ми разказа всичко от самото начало.
Оказа се, че през първата си година в техникума срещнал момиче, което докоснало душата и сърцето му.
Той веднага забелязал, че тя е специална, облечена скромно, говорела малко, изобщо не носела грим, но точно това харесал синът ми в нея. С времето започнал да показва признаци на внимание към нея.
По-късно тя му казала, че е израснала в дом за сираци. Започнали да прекарват все повече време заедно, а след това дошла лятната ваканция и тръгнали по различни пътища.
През това лято, останало само, момичето попаднало в плен на самотата си и дори дори пробвала да нарежи китките си, съчинявайки си някакви глупости в главата си.
Щом научил за това, синът ми, й доказал, че наистина я изпитва чувства и има нужда от нея. Двамата продължили връзката си. Впоследствие момичето разбрало, че е бременна.
Но тъй като знаели, че ще имат проблеми с брака на тази възраст, те решават да изчакат до осемнадесетия си рожден ден.
Дъщеричката им трябвало да се роди в края на втората година, дори издържали успешно всички изпити, намерили си жилище и чакали раждането.
Но се случило нещо ужасно. Момичето имала порок на сърцето и имало риск при раждането – тя се надявала на чудо и не казала нищо на сина ми. Но чудото не се случило. Тя починала, раждайки обаче здрава дъщеря.
Разбира се, никой не искал да предаде бебето на непълнолетния ми син, той буквално живеел под прозорците на родилния дом и всеки ден молел управителката да даде момиченцето на него, а не на сиропиталището.
Управителката се смилила над него и дори му помогнала да уреди всичко, за да я вземе при себе си.
Когато ми разкаваше тази история, аз го погледнах и видях как той нежно прегръщаше вързопчето и с любов целуваше нослето на дъщеря си. Не можех да повярвам, че това е синът ми.
Той е направил много благородно нещо. Впоследствие се прехвърли на дистанционно обучение и си намери работа в нашето село. Посвещава цялото си свободно време на дъщеря си, като буквално прави всичко за нея.
Гордея се с моя син!
