В болницата едва ходещ дядо всеки ден идваше при своята баба. И се замислих за моето поколение

В болницата едва ходещ дядо всеки ден идваше при своята баба. И се замислих за моето поколение
Изображение от freepik

Майка ми се разболя тежко, така че трябваше да влезе в болница. Аз често ходех при нея, за да нося храна и просто да си побъбрим за това как се чувства.

Нейната съквартирантка се оказала възрастна жена над осемдесет години. Личеше си, че вече е видяла и преживяла много в живота си, не беше изненадващо, че е там. Съпругът й, също толкова възрастен, колкото бабата, идваше много често да я види.

След всяко посещение на дядото при неговата стара дама й те постоянно се прегръщаха и ми правеше впечатление колко много се обичат дори на тази възраст.

Преди да си тръгне дядото винаги оставяше храна, която първоначално натрошаваше много, така че да е удобно за бабата да яде.

Беше ми мъчно за този мил дядо не по-малко отколкото за старата жена, тъй като самият той на практика едва се придвижваше и ходеше като костенурка.

Не можех да си представя колко време му отнемаше да стигне до болницата с такава скорост.

Не видях, че тези старци разгорещено да обсъждат нещо, напротив – те общуваха също толкова бавно и спокойно. Можеха просто да седят мълчаливо, гледайки се в очите половин час.

Опитах се да не им обръщам внимание, но погледът ми накрая винаги се спираше върху тях.

Неусетно се замислих за разликата между поколенията. 

Струва ми се, че младите хора трябва да се уважават повече. Че трябва да погледнат как се отнасят възрастните хора като тези в болницата един към друг.

Техните отношения са много по-добри от тези на младите хора, които губят младостта си само в кавги и скандали.

Връзките в наше време са се променили твърде много и определено никога няма да бъдат същите като тези на нашите баби и дядовци. Чувствата се обезцениха, ако изобщо ги има.

А е хубаво да си спомним, че всички ще остареем с времето и че рискуваме да останем съвсем сами.

Хората от нашето поколение обаче се стремят бързо да се разведат с половинката си, след като всичко може просто да се обсъди, а не да се предприемат толкова драстични мерки…

Не можете да се карате с някого през цялата си младост и да сменяте партньорите си като ръкавици. Хубаво е да създадете с някого истински здрава връзка. Ей така, да има кой да ви натроши храната, като останете без зъби…

Advertisement