Забелязах това бременно момиче още в четвъртък, когато бързах към гарата, за да си хвана влака за село. Тя седеше в чакалнята и гледаше в далечината с прзаен поглед.
Наличието на огромна чанта показваше, че в нея носи всичките с вещи си и е напълно изгубена. Върнах се късно в неделя, а тя все още не беше мръднала от мястото си.
Имаше изтощен и уморен вид, сълзи в очите. Реших да се приближа до нея. Попитах:
– Извинете, че ви притеснявам, но това не е първият ден, в който сте тук. Изгубихте ли се или чакате някого?
Момичето скромно сведе поглед и почти се разплака.
– Просто годеникът ми ме изгони и не знам къде да отида сега.
Както се оказа, момичето се казваше Елена и не смееше да помоли минувачите за помощ. Аз обаче я я да дойде при мен. Аз съм вдовица. Имам много място. Защо да не приютя горкото момиче?
На сутринта Елена ми каза коя е и откъде идва. На 20 години тя си дошла от своето село, където живеели с годеника й. Тя отдавна останала сираче, а малко преди това починала леля й, която я била отгледала.
Младоженецът обаче се оказало, че има проблеми с алкохола. След новината за бременността на момичето той напълно загубил контрол – биел я и я гонел постоянно.
Какво трябвало да направи? Вече била заминала за града, а сега какво следвало? Нямало при кого да отиде.
Бременността е дълга, раждането е скоро, не може да промени нищо и никъде нямало да я вземат.
Позволих на Елена да остане при мен. Обърнах се към приятели за помощ, те пратиха всичко необходимо за бебето: дрехи, количка, кошарка. Елена роди здрава дъщеря. Дадохме й името Елиза.
Договорух се с един приятел и той даде на момичето работа като икономист в един завод. Тя притежаваше съответното образование. Елена се притесняваше, че ще ни разочарова и няма да се справи с работата.
Само че всичко се получи – тя се справяше повече от добре и дори получи повишение. Даже и сега ми благодарят, че съм им намерила толкова отговорен служител.
От тогава живеем с нея. Душа до душа, много сме би слизмки. Тя ми е благодарна и до днес.
Елиза вече ходи на детска градина. Скоро ще е време и за училище. Наскоро Елена сподели добра новина – заместник-директорът й предложил да се омъжи за него. Така се радвах за нея.
Скоро ще има сватба – ще дам доведената си дъщеря за жена. Но тя обещава да не ме забравя и да ме посещава.
Добре, че съдбата й се подреди така добре. А и аз съм щастлива и не съм самотна.
