Войната в Сирия принуди тълпи от бежанци да напуснат родината си. За да не загинат под обстрел и бомбардировки, сирийците спешно напуснаха домовете си заедно с всичко, което са придобили през живота си.
Повечето хора преминаха границата само с това, с което успеят да избягат от домовете си без да имат вещи, храна, пари.
Тази трогателна история разказва за живота на едно семейство, което трябвало да премине през всички трудности на живота в чужда земя. Но за разлика от много други истории, тази има много щастлив край.
Бежанецът от Сирия, Абдул Халим Ал Атар, с малката си дъщеря, бил принуден да изкарва прехраната си, като продава химикалки по улиците на столицата на Ливан Бейрут. Това би единственият им начин да оцелеят по някакъв начин.
4-годишната дъщеря Рим била цялото семейство и единственият смисъл на живота на Абдул Халим. Тримата пристигнали в Ливан от Сирия със съпругата и дъщеря си, но 4 месеца по-късно съпругата не издържала на трудностите на бежанския живот и се върнала в Сирия.
Абдул не рискувал живота на малката си дъщеря и след като решил, че не е безопасно за момичето да бъде в Сирия, останал като бежанец в Бейрут.
За да спечели по някакъв начин пари за храна, той продавал химикалки по улиците на Бейрут. И тъй като нямало на кого да остави момичето, винаги я носел на ръце. Той не просел, както мнозина, а се опитвал да изкара прехраната си с труд.
Но както се оказва, чудеса се случват! И чудесата се създават от хората!
Посоката на живота на бащата и дъщерята е драстично променен от една снимка. Норвежкият уеб разработчик Гисур Симонарсен заснел сириеца с малкото момиче и се обърнал към грижовни хора с молба да помогнат на тези изпаднали в затруднение хора.
Хората отклинлаи с фантастична за сириеца сума. Повече от 200 хиляди долара били събрани с усилия на небезразлични хора!
Ал Атар използвал тези пари по най-добрия възможен начин. Той решил да отвори собствен бизнес в Ливан и сега осигурява работа на нуждаещи се бежанци от Сирия.
„Моят живот и животът на моята любима дъщеря се промениха до неузнаваемост. Преди ние, като много други бежанци, трябваше да търсим ежечасно възможност да изкарваме прехраната си, да носим захвърлени дрехи. Но сега, благодарение на нашите благодетели Гисур Симонарсон и хората, които не са безразлични към нашите страдания, ние можем не само да си позволим да осигурим достоен живот, но и да осигурим всичко необходимо на другите наши нещастни сънародници“ – казва щастливият сириец.
Ето как благотворителността прави хората щастливи. Благодарение на един добросърдечен норвежец и хора като него, отчаяният бежанец станал успешен бизнесмен, който успял да осигури работа на други нуждаещи се сирийски бежанци.
Кой знае, може би скоро и те ще променят нечий живот?
