„Тъжните му очи разбираха всичко“. Не се бойте да дарявате щастие на чуждите деца

Източник: Unsplash/ Annie Spratt

Тази двойка в супермаркета веднага ми хвана окото. Жената беше привлекателна, но опърпаните й дрехи разваляха цялата картина. Тя държеше за ръка петгодишно момченце. Беше прилично облечен, но сякаш не беше от този свят.

Момчето гледаше тъжно в далечината. Струваше ми се, че макар и малък, ясно разбираше всичко. Той се навърташе около рафта с канцеларски материали. Разглеждаше цветните моливи и химикалки. Дори взе дъвка с форма на ягода и я подуши.

Майката видя това, отиде до момчето и прошепна нещо в ухото му. Момчето въздъхна тежко, погледна тъжно рафта с канцеларски материали и се отдалечи.

Не можех да наблюдавам спокойно тази картина. Това, което за мен е близо, за други е недостъпно.

Реших да не се бавя. Взех кошница и започнах да слагам канцеларски материали в нея. През цялото време гледах майката и сина. Когато отидоха на касата, реших да ги изпреваря.

След като платих покупките, стоях и мислех как да им ги дам без да ги обидя. Човек може да е грозно облечен, но да има голяма душа. Когато майка ми плати хляба и тръгна към изхода, реших да отида при момчето.

– Здравей, хлапе! В нашия магазин днес решихме да проведем конкурс за най-красиви очи и твоите спечелиха.

Момчето ме погледна с недоумение. В очите му имаше толкова много благодарност и топлина, че е невъзможно да се изрази с думи.

Целият ми живот мина пред очите ми. И аз съм биля някога в трудна ситуация. Съпругът ми подаде молба за развод и ми остави куп заеми, които бяха оформени на мое име, а ги използваше той. Нищо не можах да докажа. Плюс, че бях останала и без работа.

В онези джобът ми беше продънен. Имах пари колкото за чаша кафе. И реших да отида в някое кафене и да му се насладя максимално. По това време навън започна гръмотевична буря. Хората търсеха подслон, където могат.

По това време в кафенето се проведе лотария сред касовите бележки на посетителите. Не можете да си представите колко бях изненадана, когато моят бон се оказа печеливш.

Освен това собственикът на заведението ме взе на работа. Така се озовах на точното място в точното време. Никога не увесвайте нос. Понякога се случват поредица от провали, които обаче могат да доведат до най-големия късмет в живота ви.

Advertisement