Искам да ви разкажа една история от моя живот, която преобърна всичко с главата надолу…
Живея под наем в града. Живея сама, с куче. Оставам до късно на работа почти всеки ден.
И тогава в един прекрасен ден загубих ключовете от апартамента. Разбрах за това чак на входа, когато не успях да ги намеря в чантата си. Там, точно до входната врата на къщата, избухнах в сълзи.
Точно в този момент, когато стоях и размазвах сълзи по лицето си, някакъв бездомник се приближи до мен и започна да ме пита какво ми е, какво се е случило и как може да ми помогне.
След като му казах за загубата на ключовете, той предложи да ми помогне и тръгнахме заедно по улицата чак до метрото с надеждата да ги намеря.
И се случи невероятното – намерихме ключовете. Недалеч от метрото, точно на тротоара, те лежаха недокоснати от никого. В този момент се зарадвах невероятно и започнах да благодаря на бездомника за помощта.
За да се отблагодаря по някакъв начин на човека, го поканих да отидем заедно на кафе. Още в кафенето реших да разбера какво е накарало не съвсем стария и привидно нормален мъж да стане бездомен.
Той ми разказа банална, но не по-малко тъжна история за това как дошъл в града на работа и всичките му вещи и документи били откраднати. Останал без пари, а семейството му живеело в друга държава и нямало как да се свърже с тях. Съответно не го взели без документи и по принуда останал на улицата, докато си оправи неразбориите.
Стана ми много жал за човека и реших да му помогна. Поканих Игнат (оказа се, че така се казваше) у дома. Предложих чисти дрехи (бяха останали от бившия ми мъж и размерът му беше точен), той се изкъпа и изми старателно, обръсна се и видях много красив мъж в разцвета на силите си.
След всички процедури трябваше да видите щастливото му лице. Той ми благодари и се канеше да си тръгва. Но не можех да го пусна толкова лесно. Исках да му помогна да се върне към нормалния живот и го поканих да остане.
С помощта на приятели Игнат си намери неофициална работа. Той остана да живее при мен. Помагаше ми в домакинството, пазаруваше, помагаше да плащам сметките и дори понякога ми правеше изненади. А междувременно възстанови документите си.
А аз осъзнах, че се радвам, че се запознах с него. Като мой съквартирант не ме притесняваше, по-скоро обратното. Игнат беше много внимателен и грижовен, винаги се интересуваше как съм и ми помагаше с различни неща.
Скоро Игнат ми предложи да се оженим. Дори не се замислих – веднага се съгласих, защото се бях влюбила в него.
Спретнахме скромна сватба и мислехме да имаме дете. Игнат си намери добра работа, спечели много и шест месеца по-късно си взехме собствен апартамент на кредит.
Сега чакам бебе от мъжа, когото обичам, и изобщо не съжалявам, че в онзи ден допуснах бездомник в дома и сърцето си.
