В далечната1933 г. едва на 14 г. Пиърс ражда дъщеря ся Ева Мей. През първите шест месеца от живота майка и дъщеря били неразделни, но след това Пиърс срещна сериозни трудности, така че просто не можела да издържа детето си.
Държавните служби пък решили, че 14 години е твърде малко за отглеждане на дете и дъщерята била отнета от майка си насила.
Първоначално Ева е настанена в сиропиталище, но след това е осиновена от семейство в Лонг Айлънд. Момиченцето получило ново име – Бети Морел, а информацията за местоживеенето й било скрита от биологичната й майка.
Първо едно дете от квартала казва на Бети, че е осиновена. „Дори не знаех какво означава осиновяване“, казва тя. Търсейки отговори, Бети се обръща към майка си.
Майка й потвърдила, че е осиновена, но казала, че истинската й майка е починала отдавна.
„Разбирам защо каза това“, споделя Бети. — „Тя не искаше да я търся“.
И Бети наистина не търсела биологичната си майка, тъй като била доволна от живота и семейството си. Едва след смъртта на осиновителите й, когато момичето е вече на 20, тайните започнали да се разкриват.
Започнала да разпитва роднини. Нейната леля й дала важна следа, като й казала, че след раждането си е кръстена Ева и е родена в Ютика.
Момичето се свързало с всички болници в този град и намерило акта си за раждане с дата 11 февруари 1933 г. Бети не успяла да получи друга информация, тъй като случаите на осиновяване тогава били поверителни.
„Знам, че бях обичана и имах прекрасно семейство. Но я имаше онази липсваща връзка. Тя ме караше да търся“, казва тя.
Тя не спряла дотук и нае частни детективи и пише писма до всички агенции, които оказват помощ при осиновяване.
„Винаги съм вярвала, че рано или късно ще се срещнем. Това е съдба”, споделя момичето.
Дълги години тя се опитвала да намери родителите си, но всичко било напразно. След няколко неуспешни опита Бети трябвало да изостави мисията си.
Тя създала собствено семейство и дори станала баба. Минали още няколко години и когато била готова да се откаже, една от внучките й Кимбърли Мичио я посетила лятото и трогната от историята на баба си започва да търси заедно с нея истинската й майка.
През следващите 20 години внучката Мичио не спира да търси. През 2015 г. тя най-сетне прави важно откритие, като чрез специална онлайн платформа се свързва с далечен роднина на Морел.
Роднината свързва Мичио с Мили Хоук, една от дъщерите на Пиърс.
Станало ясно, че биологичната майка на Бети е все още жива. Бети разбрала името и местоживеенето на майка си.
Упоритостта й се отплатила. Тя прекарала повече от 60 години в търсене на майка си и най-накрая я намерила. Оказало се, че майка й Пиърс имала още 7 деца.
Дългочаканата среща
Бети най-после щяла да има възможност да говори с майка си, нещо, за което мечтаела още от дете.
На 15 януари тя е на летището в Ню Йорк нетърпелива да види майка си. Докато махала с ръка, 96-годишната й майка Лена Пиърс започнала да плаче. Плачели и двете. Най-накрая се срещнали след 82 години.
„Беше като началото на живота ми“, казва Бети пред ABC News.
„Намерих огромното си семейство. Оказа се, че имам братя и сестри. За една вечер се срещнах и разговарях с всеки един от тях.”.
„Минаха много години, но ще компенсираме всичко“, казва пък възрастната майка след дългата раздяла.
