Как можеш да носиш едно дете под сърцето си девет месеца и след това просто да го изоставиш на произвола на съдбата?
Синът ми дълго време не можеше да изглади личния си живот, затова се ожени на четиридесет години. Снаха ми беше на същата възраст, но разведена. Срещнали се в един парк, докато се разхождали и разбрали, че това е съдба. Поне така ми каза синът ми.
След месец решиха да формализират връзката си. Започнах да се подготвям за факта, че скоро ще стана баба. Буквално месец по-късно децата ми ме зарадваха с новината, че чакат бебе.
Лекарите предупредиха съпругата на сина ми, че трябва да се подложи на всички прегледи, тъй като на тази възраст често възникват генетични заболявания. Снахата им заяви, че няма да си направи никакви изследвания и дори не се подложи на скрининг.
Синът ми реши да присъства на раждането. Раждането беше тежко, детето веднага бе откарано в реанимация.
Час по-късно лекарят излезе и съобщи, че се е родило момче със синдром на Даун. Бяхме шокирани.
След като се върнахме у дома, седнахме и помислихме какво да правим по-нататък, защото това е голяма отговорност. Снахата плакала сама в отделението, а след това тихомълком написала писмо, че се отказва от сина си и се прибрала без предупреждение.
Тя съвсем спокойно заяви, че не е готова да посвети целия си живот на болно дете.
Когато тя отиде да си легне, аз и синът ми останахме в кухнята. Предложих му да вземе детето, защото ще му е трудно в дома, а ние можем да работим по рехабилитацията му и да го отгледаме като напълно социализиран човек.
Не можех да спя или да ям. Мислех само за внука си. Въпреки че беше много малък, той чувстваше, че майка му го е изоставила.
На сутринта синът ми се приготви и отидохме в родилния дом. Надявах се, че снаха ми има следродилна депресия и скоро ще дойде на себе си. Но тя не се умори да повтаря, че няма да обича сина си. Когато разбра, че ще вземем детето, вдигна скандал и се обиди.
Нашият Димитър се оказа добро момче. Снахата изобщо не се доближи до него и скоро си събра нещата и си тръгна.
Тя каза, че иска щастлив живот, така че се отказва от цялата тази дяволия.
Сега ние сами отглеждаме нашето „слънчево“ момче, което всеки ден ни радва с успехите си.
