Тази жена преживяла много трудни моменти покрай развода със своя съпруг. В деня, в който разводът бил оформен, тя написала отворено писмо до бившия си благоверен. Думите й се превърнали във вдъхновение за много жени пос вета:
„Скъпи мой, бивш съпруже. Днес моите петнадесет години живот с теб най-накрая приключиха. Както виждаш, броя всичко от регистрацията в службата по вписванията до моя подпис в процеса на развод. Сега излизам на свобода с напълно чиста съвест. И накрая, искам да ти предам искрената си благодарност за всичко, което си ми дал.
1. Благодарение на тебсе научих непоколебимо да понасям различни ежедневни несгоди, като загуба на ключове, пари или мобилен телефон. Аз самата винаги намирах изход във всяка ситуация, за да пазя чувствителните ти нерви.
2. Благодарение на теб се научих да бия инжекции. Случи се така, че децата бяха болни, нямаше как да викнем медицинска сестра вкъщи, а ти припадаше при вида на спринцовката… И аз самата трябваше да събера смелост и да убода беззащитните дупета с непоклатима ръка . И след това да се съвзема.
3. Благодарение на теб се научих как майсторски да правя всякакви домашни ремонтни работи. Заковаването на рафтовете не е проблем. Смяната на водосточната тръба под мивката е проста работа. Ти никога нямаше достатъчно време или енергия за това. Затова трябваше сама да науча такива трудни приспособления като отвертка, регулируем гаечен ключ и чук. Но сега не се страхувам да стоя вкъщи без мъж.
4. Благодарение на тебсе научих да преговарям с комуналните власти, да се справям с полицаите, да плащам глоби, да пиша обяснителни листове. Между другото, след като ти отнеха книжката, трябваше да се науча да карам кола – все пак трябваше да взимам твоето неособено трезвено тяло от купонит.
5. Благодарение на теб имам много добра фигура – все пак съм постоянно в движение – или влача торби с продукти вкъщи, или с лопата прекопавам цялата градина, защото в този момент ти имаш крампа на петия пръст на левия си крак и не можеш да станеш от дивана.
6. Благодарение на теб усвоих няколко професии – в края на краищата поне някой в семейството ни трябваше да печели пари.
7. Е, това, за което съм ти наистина благодарна, е, че най-накрая ме напусна, уморена от пълното неразбиране на твоята фина природа. Ти си тръгна, затръшвайки силно вратата. И явно затова не чу въздишката на облекчение, която се изтръгна от гърдите ми.
Голямо Човешко Благодаря!“
