Спомням си отлично как татко внимателно завърза панделката ми за 15 септември. Не се справи добре, но накрая стоях в редиците като съвсем прилична първокласничка.
Родителите ми се разведоха година преди да тръгна училище. Преди това помежду им имаше кавги, след това прераснаха в редовни скандали и накрая в развод.
Докато вървяха съдебните процедури, като заспивах вечер, си мислех, че оттук нататък рядко ще виждам баща ми, беше ми тъжно, но се оказа, че греша. Мама настоя да остана с баща ми, защото тя трябвало да „уреди личния си живот“.
Точно това каза тя по време на бракоразводното дело, още помня нейната „реч“ в съда, от която бях шокирана. След това татко отказа да й иска издръжка, двамата излязохме от съда с него и отидохме в за сладолед. Преядохме с куп порции. Ядохме мълчаливо и се прибрахме в празния апартамент.
Така започнахме съвместния си живот с баща ми. Баба ми, неговата майка, често ни посещаваше. Отначало тя ни помагаше с готвенето, а след това готвенето стана едно от хобитата на баща ми.
Търсехме интересни рецепти, а на празниците слагахме достойни за ресторант маси, пълни с вкусни ястия, сервирани по етикецията. Обикновено празнувахме с баба ми, изненадвайки я с нашите изкушения.
На родителските срещи, стествено, ходеше татко; в нашия клас имахме доста разведени семейства, около една трета, но само аз растях гледана от баща си.
През първата година след развода майка ми все още се опитваше да общува с нас, но аз приемах нейните посещения и обаждания с враждебност или изтичвах навън, или просто изключвах телефона.
След това майка ми най-накрая успя да „установи личния си живот“. Тя се омъжи за доста известен бизнесмен в града и заживя живота, към който се стремеше – в лукс и богатство.
Баща ми, въпреки поведението на майка ми, никога не ме настройваше срещу нея, напротив, съжаляваше я, въпреки че много рядко говорехме за майка ми. След такива разговори татко обикновено се затваряше в себе си, виждах, че все още обича жената, която изостави и него, и мен…
Училищните години минаха незабелязано, влязох в университета. С баща ми все още живеехме чудесно, но едва към третата година започнах да забелязвам, че здравето му започва да се влошава.
След работа се прибираше много уморен, обичайната му енергия беше изчезнала някъде. Накарах го да се подложи на преглед и лекарите настоятелно го посъветваха да смени работата си и да спре с физическата активност.
Смяната на работата означаваше намаляване на доходите. Затова аз също трябваше да започна работа; вечер почиствах учебния корпус на моя университет.
Понякога, когато се прибирах, забелязвах, че сме имали гости или по-скоро гостенка.
Попитах татко дали мама изненадващо не е започнала да се отбива често при нас? Бащата извърна поглед и кимна утвърдително. Естествено, изразих недоволството си, а татко ми отговори някак приятеснено, че все пак тя не е чужд човек.
Мама по някакъв начин бе научила за нашите затруднения и според мен започна да възстановява отношенията си с нас с някаква дългосрочна цел. В началото нито аз, нито татко разбрахме защо в нея изведнъж се бяха събудили семейните чувства.
Но всичко стана ясно много бързо.
Един ден се прибирах и заварих майка ми пред нас. Като видях фигурата й, разбрах, че най-вероятно наскоро бе родила. И не сбърках. Точно това беше причината майка ми да се интересува от нас.
Разговорът на чаша кафе беше доста напрегнат, видях, че майка ми иска да каже нещо, но не се осмелява да го направи. Когато дойде време да си тръгне, най-накрая изрече:
— Дъще, вече имаш братче… Кръстихме го Милен. Може би би искала да се запознаеш с него?
Замях се:
— И защо да искам?
Мама, стараейки се да не забелязва негативната ми настройка, премина към основната цел на посещението си:
— Знаеш ли, толкова ми е трудно с детето ми, нямам достатъчно време за нищо. Но не искам да наемам бавачка отвън, никога не се знае на какъв човек ще попадна, затова си помислих, че може би ти ще се грижиш за детето. Ме безплатно, разбира се. Хем ще сме спокойни, хем допълнителните пари няма да са излишни за теб и баща ти.
Ах, ето какво било! Скъпата ми майка не само не искаше да се занимава с мен, но и през годините не бе променила отношението си към децата ни на йота!
Реакцията ми към майка ми беше доста груб. Помолих я да не безпокои повече баща ми и мен, като я уверих, че можем да се справим и без подбна „заетост“.
Накрая, може би беше доста жестоко, я попитах няма ли да остави Миленчо на грижите на настоящия си съпруг? След тези мои думи майка ми пребледня и бързо си тръгна.
А на мен изобщо не ми беше жал за нея. Единственото съжалих, че татко беше много разстроен и трябваше да му давам успокояващи капки до полунощ.
А аз си сипах чаша вино, за да се супокоя. Нахлуха спомени от детството, как съучениците ми ходеха на училище ръка за ръка с майките си, докато моята уреждаше личния си живот…
