В психологията, за разлика от психиатрията, основният предмет на изследване е душата. От времето на Аристотел философите и активните хора са се опитвали да разберат какво е това, защо и как боли и как да намалят дискомфорта.
През последните векове науката е извървяла дълъг път, но не винаги е възможно да се отървем от страданието.
Един от най-трудните проблеми е раздялата с човек, а когато причината за раздялата е смъртта на любим човек, тогава много психотерапевтични механизми отказват да работят.
За съжаление, меланхолията и невъзможността да приемем загубата с течение на времето престава да бъде само душевна болка. Прераства във физически заболявания, а понякога и в психични разстройства.
Както си спомняме, психиката е обективно отражение на реалността. Ако човек започне да говори с мъртвите, сякаш са живи, вижда техните образи и чува гласове, тогава е време да биете тревога.
В повечето случаи обаче хората изпитват доста плавни емоции, които бавно ги разяждат.
И психолозите, и духовниците, и езотериците забраняват всякакви прояви на страдание. Но какво да правите, ако наистина някой ви липсва много и не можете да се отървете от натиска върху психиката си?
Пуснете любимия човек
От ранна детска възраст всеки човек развива привързаност. Първо към майката, после към околната среда, предмети, вещи. Емоционалната връзка може да бъде толкова силна, че да не е лесно да я прекъснете.
Всичко, което обичаме, често виждаме и чуваме, ни връзва като вериги. Веднага след като загубим обекта на привързаност, нашата памет непрекъснато информира мозъка за загубата, той концентрира вниманието върху този обект и всичко, свързано с него, предизвиква прилив на емоции.
Видели сме панталоните на починалия и мозъкът започва да проявява активност – „Ето панталоните му, гледай, там трябва да е и самият човек!“
Тогава възниква апатия, защото обектът не е намерен, разбрали сме или сме си спомнили, че това са само панталони и човекът вече не е там. Всеки път човек ще стъпва върху това гребло отново и отново, изминавайки целия път от виждането на нещата до разочарованието.
Това е издевателство над самите нас.
Вещите на починалия може да бъдат дадени за благотворителност или най-малкото да бъдат премахнати и скрити.
Всичко това са допирни точки, които не позволяват да приемем загубата, а починалият да разкъса веригите, които го дърпат обратно в света на живите.
Смъртта е процес на развитие на душата, преход към ново ниво. Не позволявайте на нещата да ограничават растежа на починалия.
Освободете се от емоционалния багаж
Човешката психика е устроена по такъв начин, че всеки умствен процес генерира емоции, а те от своя страна се установяват здраво в душата. Получихме подарък – прилив на емоции. Умира близък – пак емоции. Както разбирате, те са положителни и отрицателни. Но всеки трябва да се избави от тях.
В моменти на радост ние се смеем, крещим, скачаме, прегръщаме, говорим активно, викаме нещо. В този момент емоциите се освобождават и няма тежест.
В случай, че на човек липсва починал близък, като правило всичко е много по-различно. Погребението отминава и хората остават сами с нещастието си, близки и приятели си отиват, идва жестокото осъзнаване на реалността.
Човек изпитва нужда да освободи емоциите, но няма способността да направи това или не знае как. Поради тази причина меланхолията и тъгата само се увеличават, мислите не напускат главата, сънят и апетитът са нарушени и настъпва пълно абстрахиране от живота.
В този случай трябва да знаете за начините за освобождаване на емоциите. Те се състоят преди всичко в комуникация.
Опитайте се да говорите на всякакви теми, не се фокусирайте само върху скръбта си.
Общувайте с всички, с които можете. Само петминутен разговор за това колко студено е днес и колко топло се очаква да бъде утре ще ви помогне да се отървете от лъвския пай от емоции.
Прибрали сте се вкъщи, няма никой, бъдете креативни. Рисуване, пеене, писане на поезия или разкази, това са някои примери за отлично психо-емоционално облекчение.
Общуването с животни отдавна е признато за едно от най-силните средства за борба със стреса, емоционалното претоварване, меланхолията и други психически страдания.
Ако нямате животни, опитайте да посетите зоологическа градина, за предпочитане контактна. В Япония възрастните хора си играят с котка за 15 минути веднъж на ден. Резултатите са впечатляващи, опитайте и вие.
Ходенето е друго мощно средство за освобождаване на психиката от емоционално претоварване. Стотици изследвания са доказали, че бързото движение в продължение на 40-60 минути може напълно да освободи човек от душевни терзания за няколко часа. Ако се разхождате със събеседник или разхождате кучето си, ефектът се засилва.
Помнете, че е напълно нормално да ви липсва близък. Не го забравяйте, посетете гроба му, помнете го. Всичко това ще е от полза както за вас, така и за него.
Въпреки това, веднага щом почувствате меланхолия и натиск върху собствената си психика, веднага започнете да се активизирате. Облечете се и излезте навън, просто така, без цел. Седнете и нарисувайте няколко драскулки. Изпейте песен. Погалете котката. Отидете при съседа си и обсъдете последните новини от живота на Лили Иванова.
