Бих искал да знам вашето мнение за това какво дължат или не дължат родителите на децата си. Ще ви дам пример с моята история.
Един прекрасен ден синът ми каза, че щом съм го родила, трябва да помисля за бъдещето му, да му дам поне някакъв старт в живота, поне някакво малко жилище и да спестя пари за живота му като възрастен.
Че просто да имаш дете е истински егоизъм. Че преди да родя трябвало да помисля как ще живее детето.
„Къде да си доведа жена? В твоя апартамент ли?“ – попита ме той.
И продължи – докога ще продължава да наема мизерни апартаменти, без да може да си купя собствено жилище? Защо другите родители са купили апартаменти и коли, а аз на него не съм купила нищо? По-лош ли бил от другите?
Защо трябвало да работи две работи, да работи ден след ден, и въпреки това да няма светлина. И ако съм се била погрижила за бъдещето му, той вече щял да се ожени и щял да има деца и да спи спокойно през нощта и да не мисли как да изкара пари.
След тези негови думи бях много разстроена. Защото знам колко трудно ми бе да отгледам сина си. Работех с всички сили. Опитах се да печеля парите честно и да не крада.
Двустайният апартамент, в който живея, ми е предоставен на родителите ми от завода, в който са работили. Дори не направих ремонт, тъй като всички пари отиваха за сина ми. Облекло, храна, образование. Беше трудно.
И ето, че собственият ми син идва и заявява, че е по-добре изобщо да не съм го раждала. А ако съм го родила, съм постъпила егоистично. Но, извинете, а как трябваше да бъде? Само тези, които имат пари, ли могат да имат деца?
В крайна сметка всяка жена иска да бъде майка, да даде живот, да види своето продължение в едно дете. А сега синът ми дори не иска да говори с мен.
Длъжни ли са родителите на децата си? Вероятно са длъжни. Не е ясно какво точно трябва да направят. Те дават живот, насочват те по правилния път – не е малко. А жилище… За него трябва търпение и здраве. Вероятно ще трябва да продам моя или да го дам на сина си, а аз да отида на квартира.
