Съпругът ми ме напусна. Взе всичките ни спестявания за жилище и избяга. Останах в апартамента под наем с шестмесечната си дъщеря на ръце.
Свекърва ми, след като научи за това, дойде в апартамента ми. Мислех, че е дошла да злорадства, но тя нареди:
– Пригответе се, ти и внучката ми ще се преместите при мен.
Опитах се да откажа – беше ми много неудобно. Със свекърва ми се караме от няколко години с променлив успех. Никоя от нас никога не е чула нито една мила дума от другата.
И тогава, след като научи за тежкото ми положение, майката на мъжа ми беше единствената, която ми протегна ръка за помощ.
Дори собствената ми майка каза, че няма място за мен в нейния дом. По-голямата ми сестра беше против; тя живее си с децата си при майка ми и майка ми й се води по гайдата цял живот.
— Благодаря ти, Любов. Много съм ти благодарна за гостоприемството – измърморих аз.
Това беше първият път, когато казах „благодаря“ на моята свекърва и то чистосърдечно.
— О, хайде! Все пак не си непозната. – тя ми махна с ръка и взе внучката си от ръцете ми. — Да тръгваме, красавице. Нека мама се приготви и ние няма да я безпокоим. Ще живееш ли при баба си, скъпа? Разбира се, че ще живееш. Баба ще ти разказва приказки, ще се разхожда с теб, ще ти сплита косите…
Слушайки нежното гукане на свекърва ми, не можех да повярвам на ушите си. Тя винаги казваше, че съм разглезила много детето.
Опаковах си нещата и се преместихме при свекърва ми. Свекървата освободи голямата стая за нас, а самата тя се премести в малката. Примигнах изненадано, а свекърва ми каза:
— Е, какво се пулиш? Детето има нужда от място, скоро ще започне да пълзи с всички сили. А на мен не мит рябва много място. Настанете се удобно, вечерята е след час.
За вечеря тя ми предложи зеленчуци на пара и варено месо с думите:
— Все пак си кърмачка. Разбира се, ако искаш, мога да изпържа нещо. Но диетичната храна е по-добра за детето. Решете сами.
В хладилника имаше цяла опаковка бурканчета с бебешка храна.
— Ако не ти харесва тази храна, ще купим друга. Говори, не се срамувай. – усмихна ми се свекърва ми.
Тогава не издържах и избухнах в сълзи. Любезното й отношение беше толкова неочаквано, че бях трогнаат до дълбините на душата си. Никой никога не се е интересувал от мен и дъщеря ми толкова, колкото тази жена, която винаги съм смятала за основния враг в живота си.
Тя ме прегърна:
— Спокойно, момиче, спокойно. Мъжете – те са такива същества, ненадеждни. Аз сама отгледах Васил, твоя нещастен съпруг. Баща му избяга, когато Васил беше на осем месеца. Няма да позволя внучката ми да расте по същия начин. Това е, поплачи си и стига. Трябва да си силна.
През сълзи обясних на свекърва ми, че не съм очаквала такава доброта от нея и благодарих:
— Благодаря ти, Любов, много ти благодаря. Ако не беше ти, не знам къде щяхме да сме аз и дъщеря ми.
— Самагта аз съм виновна – възпитах сина си толкова безотговорно. Така че ще коригирам това, което направи той, доколкото мога. Това е всичко, хайде, измий си лицето и си лягай. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Трите празнувахме рождения ден на дъщеря ни: аз, дъщеря ми и Любов, нашата любима баба и ангел-пазител. След като сложихме бебето да спи, със свекърва ми пихме чай и ядохме торта в кухнята, когато на вратата се звънна.
Любов отиде да отвори. Чух познат глас:
— Мамо, запознай се: това е Вяра. Вяра, това е майка ми, Любов. Имате имен ден на една и съща дата. Мамо, може ли да поостанем при теб за известно време? Няма къде да отидем, средствата не ни стигат за апартамент. Опитах една инвестиция, но загух парите…
Чувайки гласа на съпруга си, пребледнях. Страхувах се, че сега свекърва ми ще ги пусне и ще изхвърли мен и дъщеря ми. Сълзи бликнаха от очите ми.
— Я се махай оттук! И вземи приятелката си. Изостави жена си и бебето й и я остави без стотинка за наем, не се ли замисли как ще живее? Ето как ти го върна животът. Хайде махайте се безсрамници. А ти, Вяра, да внимаваш – че за нула време ще останеш без пукнат лев.
Много се заблуждавах за свекърва си и сега се срамувам от тази нелепа вражда. Свекърва ми стана не моя втора майка, а първа. С Любов живяхме под един покрив 6 години, докато не се омъжих.
На моята сватба тя зае почетното място като майка на булката. Дъщеря ми ходи на училище, а скоро ще се роди синът ми. Баба Любов очаква с нетърпение раждането на внука си.
