Тогава бях вече на 35 години. Бях достатъчно млада, цъфтяща жена, която имаше прекрасно семейство – 10-годишна дъщеря и обичлив съпруг.
Една нощ сънувах странен, но много жив сън. Когато се събудих, треперех цялата. Сълзите се лееха от мен като порой и цялата ми нощ мина като в агония.
Сънувах как влизам в родилното отделение, където се бе родило моето бебе. Попаднах в продълговата зала, имаше много хора наоколо. Трябваше да се придвижа през тълпата, но не можех. Всички се блъскаха и бързаха.
Можех също така да чуя детски плач, силен и невероятно жалък. Ах, как ми се свиваше сърцето.
Трябваше да избутам всички настрани и да се втурна към плачещото дете. Когато звукът стана много близък, забелязах бебе с пелен на пода.
Всички бяха готови да го блъскат, сякаш дори не чуваха, че бебето е живо. Развиках се на тълпата, но всички наоколо останаха безразлични.
Приближих се плътно и успях да вдигна детето. Това бе момиче, което изглеждаше сякаш бе моя плът и кръв. Сълзите текнаха като река, тръгнах към изхода, само и само да не дам бебето на никого.
Съпругът ми се събуди от плача ми. Попита ме какъв е проблемът, отговорих: „Това е моето момиче, никога няма да я дам на никого“.
Емоциите бяха толкова силни и реалистични, че едва на сутринта успях да дойда на себе си и да се справя с прилива на чувства.
Няколко месеца животът вървеше както обикновено. Никакви събития не предвещаваха проблеми. Един ден ми се обади брат ми.
Най-сензационно ме помоли да взема дъщеря му.
– За каква дъщеря говорим? Нали имаш само син?
Тогава той ми разака тъжна история.
– Разделих се с жена си и това не е новина за теб. Започнах връзка с едно момиче и тя забременя. Тя не ми каза до последния момент и после беше твърде късно за прекъсване на бременността.
Родителите й я изгонили от тях и казали, че ги е опозорила. Опитахме се да живеем заедно с нея, Гергана се казва, но беше непоносимо. Държи се като дете, характерът йе страховит. Накратко, тя избяга. Онзи ден ми се обади от родилния дом. Каза, че е родила дъщеря и че ще напише отказ за нея. Освен това майка й поставила условие, че ще я приемат обратно в дома си без детето и мен. Тя просто каза, че детето няма значение за нея. Вземи я ти, моля те, или я оставете да живее в сиропиталище. Аз да мога да взема детето. Знаеш, че заминавам за чужбина, за да свържа двата края, а сега нямам пукнат лев. Как да отглеждам дете? Вземи бебето. Ще ти помагам с парите, щом си стъпя на краката.
Тогава разбрах какъв е бил онзи сън. Разбира се, че взех бебето. Съпругът ми ме подкрепи и не беше против бебето. Документите бяха разгледани доста бързо. Сега отглеждаме две дъщери, а най-голямата е много щастлива за малката си сестра, която обожава.
Така че вярвайте на сънищата си. Понякога могат да се окажат пророчески.
