Баба ми обичаше да казва: „Не позволявай на тиганите да блестят повече от теб. Не приемай почистването на дома си толкова сериозно!“
Когато станах съпруга, прекарвах поне 16 часа на ден, за да се уверя, че всичко е чисто в случай, че „някой дойде на гости“.
След думите на баба ми обаче забелязах, че всички онези, за които толкова много се старах да бъда „образцова домакиня“, те са много „заети’. Те се разхождат, почиват си, забавляват се, докато работят и се наслаждават на живота, без да обясняват нищо на никого!
А аз си казвам: „Ами ако внезапно дойде някой?“…
Изведнъж осъзнах, че не трябва толкова да се впрягам на тема почистване и образцов дом. Светът няма да свърши, ако оставите чиниите за утре.
Животът е кратък, насладете му се!
Избършете праха…при необходимо. По-важното е да имате време да нарисувате картина или да напишете стихотворение, да погалите котката или да си поиграете с кучето си, да се разходите за удоволствие или да посетите приятел, да сготвите нещо вкусно, да полеете любимите си растения…
Дайте си свободно време за слънчеви бани или изкачване на планините, играйте с децата си, слушайте музика, четете книги, интересувайте се и се наслаждавайте на живота.
Избършете праха, ако трябва…. защото животът продължава навън. И този ден никога няма да се върне!
Не забравяйте, че докато сте още млади, има много неща, които лесно можете да направите сега, които няма да са толкова лесни за правене в зряла възраст.
И когато си отидете, а всички ние някой ден ще си тръгнем, накрая и ние ще се превърнем в прах! И никой няма да помни колко си търкал с парцала и колко често си тичал с метла из къщата, но ще си спомнят усмивката ти, блясъка на очите ти, безкористното приятелство, което даряваш, радостта и това, което си направил с живота си.
