Никола толкова бързал да стигне засрещата. Но тогава към него се приближил непознат мъж.
Никола бързаше към колата си. Трябваше да стигне до другия край на града и то за минимално време. Януарското сиво небе сякаш щеше да падне върху земята като одеяло и да я обвие.
Той се запъти към колата с бързи крачки, надявайки се да не се извие снежна буря. Ако това се случеше щеше да закъснее още повече, а сега имаше само половин час.
Оставаха няколко крачки до колата, когато усети, че някой се приближава към него.
– Можете ли да ми кажете как мога да стигна до…
– Не знам – тросна се Никола в опит да отблъсне непознатия мъж възможно най-бързо. Непознатият обаче застана пред него.
— Вие дори не ме чухте. Може би и вие ще имате нужда от помощ някой ден…
Никола вече искаше да го разкара:
– Казвайте, какво ви трябва?
– Трябва да стигна до улица „Съборна“… възможно най-скоро, но изобщо не познавам града ви.
Това беше съседната улица. Въпреки че бързаше, Никола реши, че е добре да помогне на непознатия. Освен това баща му винаги го бе учил да върши добри дела.
– И аз трябва да отида там, елате с мен.
– Благодаря ви. И вие сте късметлия, но и на мен ми провървя.
Човекът беше облечен старо протрито палто, имаше много мили очи. И двамата мълчаха през целия път. Никола си мислеше за срещата, за която толкова бързаше.
– Това е улицата. Бързам, успех.
– Благодаря ви, Никола.
Отначало Никола не разбра откъде човекът знае името му, после погледна купчината визитни картички в колата си и се усмихна.
– Е запознахме се! Видяхме се – каза усмихнат той.
– Най-важната среща в живота ви вече се състоя – каза загадъчно мъжът и си тръгна.
Какви, за Бога, ги говореше този мъж…
Никола нямаше време дори да се обърне, когато видя неконтролируема кола с бясна скорост да се забива в друга кола на пътя. Парчета и желязо зловещ се разпръснаха във въздуха.
Никола едва си пое дъх, когато погледна назад – непознатият сякаш беше изчезнал, сякаш никога не го беше имало. Ако не беше той, именно Никола щеше да бъде на пътя и точно той щеше да бъде пометен…
Непознатият се оказа прав. Това беше най-важната среща в живота му…
П.С. А вие вярвате ли в ангели пазители?
