Никога не съм предполагал, че нещо подобно може да ми се случи. Ето какво стана: влюбих се истински на стари години.
Вече съм на 62 години, а съпругата ми е на 59 години. Имаме син. Той е женен и има деца. Живее в друг град и рядко идва при нас. Като цяло, дори не се обажда често.
Когато синът ми се ожени и замина, с жена ми някак бързо се отдалечихме един от друг. Имах чувството, че само нашият син ни обединява. Исках да продадем апартамента и да се преместим да живеем на село. Исках да си купим къща там. Но съпругата ми не искаше.
Тя е живяла в града през целия си живот и изобщо не се интересува от селския живот.
Година по-късно успях да убедя жена си да си купим вила. Купихме малка, но много уютна къща в едно село. Съпругата ми и аз живяхме там цяло лято. Аз наистина харесвах този живот, но жена ми не.
Тя не искаше да сади или да плеви нищо. Всичко, което искаше, беше да лежи на дивана и да гледа телевизия. Интересуваше се само от турски сериали и развлекателни програми.
Така прекарахме лятото: жена ми гледаше телевизия, а аз работех в градината. Когато помолих жена ми да ми помогне, нещо веднага започваше да я боли. А буквално след час всичко отминаваше.
Когато дойде есента, исках да остана да живея във вилата, но жена ми беше категорично против. Стегнахме си нещата и тръгнахме към града. Но буквално два дни по-късно се върнах на село. Животът в града ми беше скучен и безинтересен.
Жена ми каза, че по принцип мога да остана да живея въ вилата, но тя няма да живее там. Сега само понякога ходя в града. През останалото време живея на село.
Там се влюбих в моя съседка. Тя е много мила и добра жена. Самотна. Отначало тя отхвърляше ухажванията ми. Но капката пробива камъка с търпение. Така бавно спечелих сърцето й. Крием връзката си от всички.
Не искаме да се носят клюки из селото. Казвам на жена ми, че се занимавам с градинарство. Това е вярно. Но също така отделям много време на моята съседка.
С жена ми станахме непознати. Но се чувствам добре със съседката. Дори вече мисля за развод. Единственото, което ме спира е какво ще си помислят хората за нас. Какво ще каже синът ми?
Струва ми се, че жена ми също не би била против развода. Ще може да живее спокойно в града и да гледа любимите си телевизионни предавания. А аз да живея спокойно при съседката на село. Това би устроило всички.
Моля, посъветвайте ме как да постъпя. Искам всички да се чувстват добре. Не искам да обидя никого. Но ме е страх да променя нещо в живота си. Просто не знам какво да правя. Имам нужда от съвет. В крайна сметка все още мога да бъда щастлив. Не го ли заслужавам?
