Имах много активен живот. Успях да работя, да уча в университет и дори да взема шофьорската си книжка едновременно. А когато станах на 24 години, всичките ми роднини започнаха заедно да настояват, че е време да мисля за брак.
Но аз самата не се виждах нито в ролята на съпруга, още по-малко на майка. Исках да се утвърдя и да потърся себе си. Но по този въпрос няма нужда да се гадае.
Имах гадже, той винаги беше весел и много жизнерадостен. И в същото време беше може би най-необразованият сред всички, с които се срещах.
Но пък бях сигурна, че той е единственият мъж за мен на света и съдбата просто ме е събрала с него. Така започнахме да живеем заедно в апартамента, който баща ми ми даде.
И тогава дойде моментът, в който разбрах, че съм готова да стана майка. Не знам защо и как се случи това. Но чувствах, че искам това и имах нужда от дете от този мъж.
Вероятно програмирано от съдбата, така че всяка жена сама да разбере кога и от кого иска бебе. Всичко това е доста трудно за обяснение.
Когато започнахме да говорим за това с приятеля ми, той също нямаше нищо против. И тогава започна истинският филм. Напуснах работа и забременях доста бързо.
Но когато бях вече във втория месец, гаджето ми обяви, че… е променил решението си.
Един ден, когато бях изпаднала в момент на ужасен гняв (всъщност всичко това имаше просто обяснение – хормони), той погледна надолу и каза:
„Не съм сигурен, че имам нужда от дете. Имам нужда от време да обмисля всичко. Освен това ще е трудно откъм пари, не мисля, че ще мога да се справя…”
Така и не си вдигна погледа от пода към мен, колкото и да го питах.
В този момент всичките ми мечти се разпаднаха. В този момент той си помисли, че ще направя аборт и всичко ще е както преди.
Но имам невероятен късмет да имам страхотен баща. Когато бях малка, сутрин винаги ми приготвяше каша от грис.
Това беше единственото ястие, което приготвяше. Но той винаги беше до мен и помагаше, когато се наложи. А когато се отказвах от нещо, той ми подлагаше рамото си да се опра и това ми помагаше да изпълня целта си с нови сили.
И така, когато поговорих с него за бременността, той ми отговори:
„Ще раждаме, каквото и да става“.
Така татко започна да подкрепя финансово и мен, и бебето. Днес мога откровено да кажа, че той дари прекрасен живот както на мен, така и на бебето ми.
Сега дори е трудно да си представя как щях да живея, ако нямах сина си Ангел. Благодарение на него самата аз се промених много.
А бившият ми приятел така и не разбра, че получи това, за което мнозина могат само да мечтаят – малка своя версия.
Но продължавам да вярвам, че с времето сам ще го проумее.
