Днес ще ви разкажем историята за момиче, което станало сериен убиец на 11-годишна възраст.
Началото
Мери Бел е родена през 1957 г. в един от най-бедните райони на английския град Нюкасъл. Майка й била представитека на най-древната професия, така че, разбира се, не знаела кой е бащата на момичето.
Първите й думи след раждането на дъщеря й били„Махнете това от мен“. В бъдеще тя не показала майчина любов, подигравала се на момичето, което накрая се отразило на психиката на детето.
Мери израснала нервна и необщителна, единствената й приятелка била Нора Бел – съименница на момичето, по-голяма от нея с 3 години.
Нора изостанала в развитието, така че слушала Мери във всички. Момичетата се разхождали заедно и тормозели другите деца
Скоро обаче градът бил шокиран от ужасна новина – починало 4-годишно дете…
Ужасното престъпление
На 25 май 1968 г., ден преди да навърши 11 години, Мери Бел удушава четиригодишния Мартин Браун в изоставена къща в Шотсууд, Англия. Полицията обаче не намерила достатъчно доказателства за убийството и решила, че смъртта на момчето е случайна.
Но скоро Бел прониква в детско училище и оставя там много бележки, в които пише, че тя е отговорна за смъртта на Браун. Тъй като била твърде млада, полицията пренебрегнала вандализма, както и всякакви предположения, че Бел може да е отговорна за смъртта на момчето.
Второто престъпление
На 31 юли Мери Бел и приятелката й Норма Бел убили тригодишния Брайън Хоу, също чрез удушаване. Този път Мери осакатява тялото с ножица, като изрязва буквата „М“ на гърдите на жертвата и „Н“ на ръката.
Разследващите заключили, че зад престъплението стои тийнейджър.
Полицията скоро научила, че Мери Бел е била видяна с Хоу в деня на смъртта му. И докато разследването напредвало, детективите забелязали, че момичето проявява доста странно поведение. Тя била видяна да се крие пред къщата на Хау в деня на погребението му и дори се засмяла и потрила ръце, когато видяла ковчега му.
Скоро Норма Бел започнала да сътрудничи на полицията и привлякла към следствието съучастник, Мери Бел, която признала, че е присъствала на убийството на Хоу, но постоянно се опитвала да хвърли вината върху Норма. Въпреки това и двете момичета били обвинени в ужасно зверство и била назначена дата за съдебен процес.
По време на процеса прокурорът казал, че причината за извършване на тежките престъпления Бел е била единствено да получи удоволствие и вълнение. За това е признала самата убийца. Междувременно британската преса я нарекла „зъл човек по рождение“.
Присъдата
Съдът заключил, че Мери Бел е извършител на убийствата и тя била осъдена през декември. Норма била оправдана. Убийството, извършено от Мери, обаче било обявено за непредумишлено убийство, тъй като психиатричен преглед убедило журито, че Бел има класическите симптоми на психопатия.
Освен това съдията заявил, че тя е опасен човек и сериозна заплаха за други деца. Тя била осъдена на затвор с уговорката, че присъдата може да бъде променена, ако британското правосъдие прецени това.
Освобождаването
Очевидно след лечението и рехабилитацията на Бел било решено, че през 1980 г. Мери Бел вече е доста адекватна. Тя била освободена с разрешение, но това означавало, че все още излежава присъдата си, но има право да живее в обществото при строги правила за пробация, вместо да бъде в затвора.
Освен това Мери Бел получила напълно нови документи, които й дали шанс за нов живот и успели да я предпазят от вниманието на всички. Тя обаче била принудена няколко пъти да смени местожителството си, за да избегне тормоза от таблоидите, вестниците и широката общественост, които винаги намирали начини да проследят местонахождението й.
Нещата се влошили за Бел, след като тя родила дъщеря през 1984 г. Дъщерята на убиеца не знаела за престъпленията на майка си до 14-годишна възраст. По това време кореспондентите успели да проследят Бел. Скоро много журналисти заобиколили къщата й и се настанили пред нея. Семейството трябвало да напусне къщата с чаршафи на главата.
Правен имунитет
Днес престъпникът е под закрила и живее на таен адрес. И тя, и дъщеря й остават анонимни и са защитени от съдебна заповед. Някои смятат, че убийцата не заслужава такъв правен имунитет.
През 1998 г. е публикувана книга, базирана на нейния живот, наречена „Нечутите викове: Историята на Мери Бел“.
