Името Януш Корчак се асоциира с изключителна жертвоготовност и хуманизъм. Корчак е известен като талантлив учител, лекар и писател. Обхватът на душата на този човек е трудно да се измери!
Спомням си как в университета един преподавател ни разказа история за газова камера. След неговия разказ сякаш буца заседна в гърлото ми. Ще помня тази случка от живота на Януш Корчак до края на живота си. И днес ще я разкажем и на теб, скъпи читателю.
Този човек с главно Ч три пъти отказал да спаси живота си. За първи път това се случило преди окупацията на Полша в навечерието на войната с нацистите, когато Януш решил да не емигрира, за да не остави „Дома за сираци“, който поддържал, на произвола на съдбата. Във втория – когато категорично отказва да избяга от варшавското гето.
А третият път – когато възпитаниците на сиропиталището вече се били качили на влака, пътуващ за лагера. Тогава офицер от СС се приближил до Корчак и попитал:
— Вие ли написахте „Крал Матиуш Първи“? Прочетох тази книга като дете. Хубава книга. Вие можете да бъдете освободен.
— А децата?
— Децата ще отпътуват. Но вие можете да напуснете вагона.
— Грешиш. Не мога. Не всички хора са негодници.
Няколко дни по-късно в концентрационния лагер Треблинка Януш Корчак и децата му влизат в газовата камера. По пътя към смъртта Корчак носи на ръце две нищо неподозиращи деца и тихо нашепва приказка в ушите им.
Мисля, че няма нужда да казвам нищо повече за Януш Корчак. Тази житейска история е по-красноречива от всякакви думи!
Ако тези сърцераздирателни редове от живота на велик учител отекнаха в душата ви, направете този свят малко по-мил и разкажете на приятелите си за тях.
Повече за Януш Корчак сме ви разказвали тук: „Влязъл в газовата камера заедно с децата, държейки две на ръце“.
