Смразяващата, но вдъхновяваща история на Януш Корчак е известна по целия свят. През август 1942 г. учителят, автор на множество литературни произведения, влязъл в газовата камера заедно с двеста сираци, негови ученици.
Полският учител, доказал с личен пример, че човек може да стане баща на стотици сираци. Януш Корчак и в живота следвал същте принципи, за които пише в произведенията си.
Детството
Истинското име на Януш Корчак е Ерш Хенрик Голдшмит. Роден в еврейско семейство във Варшава. Там завършва руската гимназия, в която царува военна дисциплина, учение и наказания. Още тогава, видимо, той се е замислил за необходимостта да промени нещо в училищната система.
След като завършва училище, младият Хенрик решава да свърже живота си с медицината и постъпва във Варшавския университет. Като студент практикува в болници и еврейски детски лагери. След университета се занимава с лекарска практика.
С избухването на Руско-японската война е призован да служи като военен лекар. Когато се завръща, решава да стане учител.
Появата на Януш Корчак
Като студент той имал нужда от пари, затова Хенрик започва да публикува в литературни списания. Това биили предимно статии, свързани с възпитанието на децата, пиеси, детски разкази и романи. Скоро той започнал своя собствена колонка в едно от списанията. Публикувал под псевдонима Януш Корчак.
Януш Корчак и неговият „Дом за сираци“
След войната Корчак пътува много из Европа, запознава се с педагогическите системи на Англия, Франция и Германия. През 1910 г. решава да напусне медицинската практика и да се заеме с педагогика. Януш Корчак привлича меценати и започва да строи „Дом за сираците“. Знаейки как антисемитизмът процъфтява в Полша, той поискал да се грижи за еврейските сираци.
Две години по-късно била възстановена четириетажна добре поддържана сграда, където започва да действа „Домът на сираците“ (в тази сграда все още има сиропиталище).
В институцията идват сираци и бездомни деца, които започват да се превъзпитават по специална педагогическа система. Колективното образование, общата работа и моралното възпитание – това, според Корчак, е в състояние да възпита достоен гражданин. По-късно подобна система в Съветския съюз ще бъде въведена от учителя Антон Макаренко, чиято дейност Корчак следял с интерес.
През 1924 г. в Женева е приета първата в света Декларация за правата на детето. Тя се основава на принципите на възпитанието на децата, техните права и свободи, за които говори и пише Януш Корчак.
Успоредно с това Корчак работи във варшавското радио, като води предаване за отглеждането на децата. Води я под псевдонима на Стария доктор. Педагогическите му трудове са известни по целия свят, но не и у дома: в Полша смятали, че възпитанието на „техните“ деца не е работа на евреите.
До 1937 г. антисемитизмът се разрастнал в Полша. Корчак е уволнен от радиото, той се опитал да замине за Палестина, но не могъл да остави децата си.
Трагедията в Треблинка
В самото начало на войната всички деца от „Сиропиталището” са преселени във Варшавското гето – защитена зона, създадена от нацистите. Корчак е затворен, но след това му е позволено да живее с децата си.
Корчак, вече е над 60 години, направил всичко възможно, за да помогне на децата да оцелеят. Той им давал храна, лекувал ги, дори организирал самодейност в лагера.
Но през 1942 г. той и децата му са отведени в концентрационния лагер Треблинка. В железопътния вагон Корчак е разпознат от СС-овец като автор на една от любимите му детски книги, затова немецът му предложил да му помогне да избяга. В друга версия офицерът е действал официално, тъй като нацистките власти са имали някакво „специално отношение“ към Корчак. Каквато и да е офертата, Корчак отново отказва. Той се качил на влаковете с децата и никога повече не се чуло за него.
„Той каза на сираците, че отиват на село, така че трябва да са весели. Най-накрая щяха да могат да заменят ужасните задушаващи градски стени с поляни с цветя, потоци, където да се къпят, гори, пълни с горски плодове и гъби. Каза им да си облекат най-хубавите дрехи и те излязоха двама по двама на двора, хубаво облечени и в весело настроение. Малката колона се водеше от есесовец…“ – Владислав Шпилман.
По спомените на очевидци децата са били подредени по четири и закарани в газовата камера. Начело на колоната е Корчак с две малки деца на ръце. Гледайки жителите, полицаите плачели, но не можели да направят нищо. До последната минута от живота си Януш Корчак разказвал приказки на нищо неподозиращите деца, а те слушали, докато могат да дишат.
Споменът за великия учител Стария доктор е увековечен в паметници, имена на училища и улици, книги и филми. Днес в Треблинка е издигнат мемориален камък в памет на Януш Корчак и децата.
Велик хуманист, Учител с главна буква, който изживял достойно живота си, без да изневери на моралните си идеали и принципи.
