Николай работеше в мина. Работата бе тежка, сложна, но бе свикнал и трябваше да изкарва пари, все пак имаше семейство да храни.
Ето една удивителна история, която се случила на Николай. История за чудесата около нас:
„Тогава по принцип не бях много вярващ. Жене ми бе религиозна, винаги се молеше за мен, прекръстваше ме, преди да тръгна. Дори се почувствах някак неловко в началото, но я оставях да го прави, щом иска.
В онзи ден ден тя имаше някакво предчувствие, нещо като вълнение, непрекъснато ме питаше: „На работата ти всичко безопасно ли е? Сигурен ли си?“
И всякакви такива нелогични въпроси.
Чудех се защо го прави? Бяхме женени от пет години, никога не ме беше питала такива неща, а сега се бе притеснила…
Отговорих й, че всичко е наред, да не се тревожи, след това отидох на работа. Тя пак ме прекръсти, прегърнахме се…
Тогава нещо подскочи в мен…
Инцидентът
В онзи ден дойдох на работа както обикновено и тогава неочаквано ме помолиха да заместя колега. Казаха ми, че трябва да сляза в мината. Някак си стана внезапно, не беше планирано…
Странно, но по някаква причина самият аз сега се развълнувах.
И така слизам в мината и изведнъж клетката ми се счупва.
През тези секунди целият ми живот излетя пред очите ми. Мигом през съзнанието минаха жена ми, старите ми родители… Даже ми мина мисълта: добре, поне че няма,е деца, да не й е толкова тежко на жена ми после…
Изведнъж отстрани виждам възрастен мъж. Всичко се забави като кадрите във филмите, знаете ли? Бях объркан, не разбирах нищо… Къде съм?
Попитах непознатия:
– Откъде се появи, старче?
А той ме блъсна, и то с такава сила миг преди една стърчаща греда да премине през мен. Аз отлетях настрани, иначе това щеше да е краят ми…
Лежах, болката бе непоносима. Но не можех да крещя. Гласът ми бе изчезнал от болката. Бях целият счупен, но все още жив.
Хванаха ме и ме закараха в болница. Цяла година се възстановявах у дома. В болницата казаха, че съм безнадежден…
Всички плачеха, но взех, че оцеляхе.
И най-интересното е, че когато ме върнаха вкъщи, аз отново видях този старец. Само че сега той ме гледаше от иконата до нощното ми шкафче. можете ли да си представите беше Николай Чудотворец. Тогава за първи път се помолих и избухнах в сълзи.
Мама обичаше Светеца и ме кръсти на него, но аз разбрах едва по-късно защо. Е, Свети Никола ме спаси. И нещо повече – той ме направи вярващ.
Но историята не свършва и дотук. Дълго време нямахме деца и година по-късно, след като се възстанових, се роди синът ни. Кръстихме го Николай.
Определено ще разкажа на сина си кой е Свети Николай Чудотворец и определено ще го възпитам в православната вяра. И най-важното, няма да се притеснявам да прекръствам сина си, когато излезе от къщи.
