Четиригодишният питбул Саманта никога не е познавал любовта на стопаните. Тя прекарва целия си живот на улицата, докато не е взета от доброволци в приюта Miami-Dade Animal Services (MDAS). В приюта Саманта станала още по-тъжна – било невъзможно да се гледа тъжната й муцунка, без да се разплаче.
Всички в приюта били изумени от Саманта и се надявали, че тя бързо ще намери своето семейство, но изненадващо изминала година и никой дори не дошъл да се срещне с нея. С течение на времето намръщеността на Саманта ставала все по-силна.
Приютът MDAS бил пренаселен и вече не можел да държи Саманта. Служителите се свързали с благотворителната организация Humans and Animals Together (HAU) и поискали помощ.
„Изпратиха ни снимки на Саманта, които ни сломиха. Решихме да вземем кучето и след това да разберем как да й помогнем“, казва Роза Фонда, основател и президент на HAU.
Скоро доброволка от HAU дошъл в приюта, за да вземе Саманта за приемна грижа. Тя качила кучето в колата и се прибрала вкъщи. Момичето обаче забелязало, че Саманта се държи неспокойно. Затова доброволката спряла колата и започнала да говори на Саманта с нежен, успокояващ глас.
„Тя спряла колата и просто разговаряла с нея около 10 минути. Тогава Саманта започнала да се открива. Тя започнала да се усмихва, докато доброволката говорела с нея“, казва Роза Фонда.
Попадайки веднъж в новия и уютен дом, Саманта започнала да показва своя характер: някога самотното куче най-накрая осъзнало, че хората се грижат за нея и че скоро ще я обичат.
„Тя обича играчките и да е сред хора“, казва Роза. „Всичко, което й трябва, е да легне върху някого и да получава погалвания и целувки. Когато говорите с нея, Саманта изглежда разбира всяка дума. Това е внимателно, търпеливо и привързано куче.“
