Знам, че не е добре, когато съпрузите се лъжат, но нямах друг избор. Тогава със съпруга ми бяхме на 35 години, бяхме женени от 15 години и през това време ни се родиха три деца. Не бяхме планирали тази бременност.
Съвсем наскоро се върнахме към нормалния си начин на живот; върнах се на работа след последния си отпуск по майчинство, изплатихме ипотеката и си купихме кола. Животът се върна към нормалния си ритъм.
И тогава изведнъж две черти. Обсъдихме всичко и решихме, че ще раждаме.
Дадоха ми направление за първия ултразвук. Тогава бях бременна в 10 седмица. На прегледа ми казаха, че чакам близнаци. От тази новина ми прилоша.
Тоест, когато родя, ще имаме пет деца! Какво да правя? Аборт? Няма да си го простя! Да раждам?! Но как, къде?! С какви средства ще живеем после? Въпреки че имаме тристаен апартамент, той е малък. Съпругът ми и аз имаме добри заплати, но не големи. Реших първо да го обмисля, тъй като имах свободно време.
Не знаех как да кажа на съпруга си за близнаците, така че измислих история. Когато вечерта лежахме в леглото, му казах:
– Днес на консултация срещнах стара приятелка, учехме в един факултет. Тя също има три деца, а сега очаква близнаци.
– Еха! Стига бе, пет са много! Тук едва се справяме с три, скоро с четири, но пет! Твърде много!
– А ако аз бях бременна с близнаци, какво щяхме да правим?
– Щеше да направиш аборт. Просто нямаше да се справим с още две. Искам да живея, а не да работя до края на живота си в името на децата си. Те също трябва да получат образование и жилище. И с четири ще ни е трудно, но ще се справим!
Тоест той би искал да направя аборт. Неговата позиция ми стана ясна, оставаше само аз да реша. Оставаше ми малко време.
Цяла седмица си блъсках главата какво да правя. Много различни мисли се въртяха в главата ми, опитвах се да претегля всеки малък детайл, изчислявах, търсех варианти как да разширя жилището си и научих всичко за социалните програми в интернет.
Накрая реших, че ще оставя децата, но не казах нищо на съпруга си за това.
Не успях да скрия лъжата си до самото раждане, защото при близнаците коремът обикновено е много по-голям.
Ето защо реших да отида на ултразвук на 20-та седмица заедно със съпругата си. Там щяхме да „научим“ тази зашеметяваща новина.
Но вече щеше да е твърде късно да се направи нещо. Всичко мина както бях планирала. Съпругът, разбира се, беше шокиран. Лекарят обаче каза, че вече е късно за аборт.
Преструвах се, че не знам нищо за това, но съпругът ми повярва. Вечерта споделихме новината с децата, радваха се.
И след два месеца ни се родиха две момчета. Мъжът ми не може да им се нарадва, суети се около тях, както никога не се е суетял с по-големите.
Сега се опитваме да намерим по-подходящ апартамент за голямото ни семейство. Силно се надявам скоро да се преместим в ново жилище. Никога не съм казвала на съпруга си истината, въпреки че виждам колко много обожава момчетата.
И това, което ме плаши, не е неговият гняв или негодувание, а угризението му, че си помисли за аборт.
