Колко невероятен е този свят. Честно казано, все още съм в лек шок, въпреки че мина почти седмица, откакто приятелката ми каза, че ще се развежда.
Едно е, когато това се случи с познати на познати, които не познавате много добре. И съвсем друго е, когато внезапно ваша близка приятелка ви каже, че е жертва от години на системно насилие в семейството си.
И най-удивителното е, че само преди месец прочетох книга на тази тема, наречена „Мълчаливата свидетелка“. Разказваше се за разрушително австралийско семейство, което пази мрачните си тайни години наред. А бащата на семейството, когото целият град обичаше, години наред измъчваше децата си зад затворените врати.
Ето защо имам усещане за лек мистицизъм. Всичко се случи така: преди седмица моя приятелка ми се обади през сълзи и ридаеше, че не може повече да живее така. Оказа се, че е оставила съпруга си с децата и не му е казала къде е. Току-що наела апартамент. Беше толкова уплашена, че дори на мен не искаше да каже къде се е преместила.
Това, което каза след това, беше още по-странно.
Тихото насилие, което не забелязваме
Съпругът й винаги ми изглеждаше много любящ и изключително семеен човек, който не жали нищо за семейството си. Честно казано дори понякога й завиждах. Тя му беше толкова безкористно предана, че всичко помежду им изглеждаше истинско.
Но се оказа, че само така изглежда. Всъщност той години наред я измъчвал, унижавал я словесно, използвал всичките й средства, вземал детските надбавки и давал пари само за най-необходимото. Останалото използвал за собствени нужди и изпращал на дъщерите си от първия си брак.
През последната година на тихо и потискащо насилие той избирал какво да облече, как да говори и какво да прави, а децата непрекъснато обвинявал. Това прераснало в още по-радикални действия. Започнал да й чупи нещата. Понякога пък неусетно незабележимо изхвърляял нещо.
Развалил картината, която рисувала, изтривал файлове и няколко пъти наказвал малките деца с колан за дребни провинения.
Тя каза, че всъщност винаги е имало обаждания, но тя е заела толкова ниска позиция спрямо него и толкова много го е гледала в устата, че той я е използвал, както си иска.
Последната капка станала двудневна саморазправа, когато той крещял, заплашвал да убие нея и децата. След това се успокоил, като казал, че е всочко е от емоции и после всичко започвало наново.
Не му харесвало буквално всичко. И най-вече фактът, че тя спряла да му дава парите, които започнала да печели с рисуване, а вместо това си купувала неща за децата и себе си. Това, което тя купувала за него, той смятал за правилно … всички други разходи трябвало да бъдат внимателно контролирани и одобрени от него.
Децата са на 5 и 6 години, все още не са на училище. Тя вече се е обърнала към фондация, които помага в борбата с мъжкото насилие и ще й бъде осигурен адвокат. Тя е решена твърдо да се разведе…
