На 24 декември 1945 г. в къщата на многодетните американци семейство Содър избухва пожар. Родителите и четири от децата успели да избягат на улицата, а вътре останали още петима братя и сестри.
Полицията бързо подписала протокол за смъртта им и приключила случая. Но след известно време двойката започнала да забелязва подробности, които показват, че децата им изобщо не са били в къщата тази нощ. А 23 години по-късно те получили снимка на един от изчезналите си синове. Вече пораснал.
Нощта на изчезването
Декември 1945 г. Всички жители на Западна Вирджиния се подготвят за Коледа. Сред тях са семейство Содър: съпрузите Джени и Джордж, 23-годишният Джон, 17-годишната Марион, 16-годишният Джордж младши, 14-годишният Морис, 12-годишната Марта, 9 -годишният Луис, 8-годишната Джени, 5-годишната Бети и 2-годишната Силвия. Най-големият син, десетото дете, не празнувал Коледа със семейството си тази година, защото е бил в армия.
До 24 декември двуетажната дървена къща била напълно готова за тържеството. Домът бил изпълнен с детски смях, аромат на сладкиши и празнична атмосфера. Джени дори оставила петте деца да си легнат малко по-късно от обикновено, за да си поиграят на воля.
Но тя им напомнила и задълженията – децата трябвало да затворят кокошарника и да нахранят добитъка. А когато си поиграли достатъчно и си свършили работата, хлапетата си легнали.
Около полунощ на приземния етаж се позвънило в кабинета на бащата. Джени стана от леглото, за да вдигне телефона, но от другия край на линията никой не й отговорил.
Жената помислила, че някой прави номера или просто е сбъркал номера, затова се върнала в спалнята. По пътя забелязала, че голямата дъщеря е заспала на дивана. Вероятно се е преуморила, помислила си Джени, събудила Марион и я изпрати в леглото й.
Преди да си тръгне от първия етаж, жената забелязала, че по някаква причина входната врата не е заключена. Тя заключила къщата,пуснала пердетата и си легнала.
Но час по-късно Джени се събудила отново. Този път от шум на тавана, където била стаята на Джон и Джордж младши. Жената решила да не става, обърнала се на една страна и след няколко минути отново заспала.
В 01:30 Джени се събуди за трети път – вече от миризмата на изгоряло. Тя събудила съпруга си и изтичала при децата, чиито стаи били наблизо. Джордж извикал на децата да излязат навън възможно най-скоро.
В един момент Джени изтичала до първия етаж, за да повика пожарникарите, но кабелът от стационарния телефон бил прекъснат. Тогава майката изпратила голямата дъщеря при съседите да се обади от тях. Пламъците обхващали къщата все повече и повече всяка секунда. И било ясно, че вече е невъзможно да се качи на втория етаж.
На улицата се озовали родителите и четири деца: двегодишната Силвия, 17-годишната Марион и двамата по-големи сина. Останалите деца, които поискали да си легнат по-късно, останали в къщата.
Родителите били ужасени. Джордж се втурнал към стълбата, която винаги стояла зад къщата, за да се изкачи през прозореца. Но нея я нямало.
Тогава той реши да докара камионите си, за да се качи от тях на втория етаж. Но дори и те, за лош късмет, не запалили. Въпреки че през деня работели без проблем.
В този момент цялата къща вече била обхваната от пламъци и не можело да се влезе в нея. Всичко, което семейството можело да направи, било да стои и да гледа. И да се надява, че петте деца могат да оцелеят.
Съмнителните детайли около пожара
Чудото не се случи;п: Марион все още не могла да се свърже с пожарникарите. Не си вдигнаали телефона. Съсед на семейство Содър трябваше да прекоси града с колата, за да уведоми лично шефа на пожарната за случилото се. Той започнал да се обажда на помощниците си, събирайки екип. След това отишъл за пожарната кола. Отнело доста време.
Както се станало ясно впоследствие, спасителите реагирали толкова бавно, защото половината от служителите били при семействата си за празника, а останалите били неопитни доброволци или новодошли.
Пожарникарите пристигнали в къщата на Содър едва в 8 сутринта. По това време от къщата не е останала и следа. А петте деца – Бети, Джени, Морис, Марта и Луис – изчезнали безследно.
Пристигнала и полиция, която установила, че пожарът е възникнал заради неизправна инсталация. А петте деца починали от множество изгаряния. Но съпрузите не се съгласили с тази версия, защото не били намерени останки.
Те поискали от властите да направят независима експертиза, за да разберат каква е била температурата по време на пожара, дали огънят е могъл да унищожи напълно телата.
Съпрузите Джордж и Джени не можели да спрат да възпроизвеждат в главите си всички подробности от онази ужасна нощ. Те започнали да се фокусират върху спомени, които започнали да им се струват подозрителни.
Онова странно обаждане, липсващата стълба, прекъснатият телефонен кабел, повередените камиони — дали било просто поредица от съвпадения?
В същото времеполучили информация от разследването: не са открити човешки останки. Пресяването на пепелта също не показалп никакви следи от органични останки. За да се изпепели скелета, огънят трябва да е много по-силен.
Семейство Содър също било поразено от друго: ако пожарът се дължи на неизправност в кабелите, защо светлината на приземния етаж продължавала да свети по време на пожара?
Злополучната нощ предизвикала много съмнения. И родителите започнали да се питат: имало ли е деца в къщата, когато пожарът започнал?
Тук нещо не е както трябва
Содър били едно от най-уважаваните семейства от средната класа във Файетвил. Джордж имал остър език. Винаги говорел смело за нечий бизнес и обичал да спори за политика. Затова семейството започнало да се чуди дали бащата не е пресекъл пътя на някого.
Още повече, че онзи ден в къщата им фошъл човек, който много упорито се опитвал да им продаде семейна застраховка. И когато семейството дало категоричен отказ, той каза: „Проклетата ви къща ще изгори с дим. И вашите деца ще бъдат унищожени. Ще ви платят за мръсните забележки, които правите за Мусолини.“
Големите синове също си спомнили, че наскоро видели съмнителен мъж близо до къщата, който внимателно наблюдавал как децата си играят в двора.
Семейството си спомнило и за непознат, който под предлог, че си търси работа, отишъл в парцела на семейството и започнал да говори, че къщата им има лошо окабеляване, което ще доведе до пожар.
Семейство Содър току-що били направили поредния ремонт, така че тази информация малко ги изненада;а. Свикали няколко проверки – експертите дали заключения, че всичко е наред.
След известно време шофьорът на автобуса в разговор с Джордж случайно споменал, че същата нощ е видял някой да хвърля нещо огнено върху покрива на къщата им. Той казал, че приличали на горящи топки.
А в хотел и ресторант на няколко мили от къщата на семейство Содърс били видени възрастни с пет деца след тази нощ. Но никой не можел да опише броя на възрастните и как изглеждали.
Джордж и Джени разбрали, че нещо не е наред в този случай. Те решили да вземат нещата в свои ръце и да разследват сами.
Издирването
Първото нещо, което семейство Содър направили, било да вземат пилешки кости и да ги хвърлят в горящи пламъци. Поддържаха огъня с такава сила с каквато горяла и къщата им. Експериментът показал, че костите са останали непокътнати. А това означавало, че останките на децата е трябвало да бъдат открити.
Тогава Джени започва да търси в пресата и книгите подобни истории за пожари, които също потвърждават, че дори при по-силен пожар, останките трябва да са оцелели.
След като събрали доказателства, те отишли в полицията. Поискали да се образува ново дело. Но техните аргументи не били достатъчни за властите. Заради това е отказано по-нататъшно разследване.
Тогава Джордж и Джени качили ръкописен банер близо до къщата си. Те разпечатали снимки на изчезналите деца, подписали ги и декларирали, че знаят, че децата им са живи. Който ги върне живи и здрави, ще получи 10 000 долара.
Но никой не отговорил на семейството. Тогава двойката се обърнала към частен детектив. Той открил още една подозрителна подробност. Агресивният мъж, който се опитал да им продаде семейната застраховка, бил следователят, който посочил окабеляването като причина за пожара.
Детективът чул и разговора на шефа на пожарната, който казал на приятел, че е намерил сърце по време на пожара, отнесъл го и го заровил. Когато детективът поискал да посочи мястото на погребението и да направи експертиза, резултатът показал, че това е черен дроб на крава.
Родителските сърца се късали заради трагедията. В продължение на десетилетия те разпознават децата си в изрезки от вестници, пътуват до други части на страната, за да намерят онези хора от снимката.
Те отговаряли на всички писма и се хващали за всяка следа. Семейство Содър пътувало до Сейнт Луис, когато им било казано, че една от дъщерите им е била видяна там в манастир. Те отишли в Тексас, където някой видял пиян млад мъж, който твърдял, че е Луис Содър. Но на всеки праг или не им отваряли вратата, или признавали, че това е шега.
Снимката на сина
23 години след онази злощастна нощ семейство Содър получава още едно писмо. Съдържало черно-бяла снимка на млад мъж и надпис: „Луис Содър. Обичам брат Франки. Илил Бойс. A90132 или 35″.
Двойката видяла пряка прилика с порасналото си момче: повдигната лява вежда, къдравата коса, тъмните очи. Но нямало обратен адрес.
Семейството не искало да публикува писмото в местните медии: те се страхували да не навредят на сина си. След това отново наели детектив, който разбрал от марката, че писмото е изпратено от Кентъки. Но не успели да открият подателя, нито да потвърдят самоличността на младежа от снимката.
Родителите качили новата черно-бяла снимка на онзи банер в двора (продължил да виси през всичките 23 години). И продължили да чакат и да се надяват.
Джордж почина същата година, когато семейството получило снимката. Джени живяла още 21 години. През цялото това време тя носела само черни дрехи и продължила търсенето си.
От децата днес е живо само най-малкото момиче от семейство Содер – Силвия. Тя е на 77 години. Тя и внуците на Содър все още търсят Бети, Джени, Морис, Марта и Луис. Те са сигурни, че децата са били отвлечени този ден.
Няколко пъти месечно проверяват уебсайтове с информация за изчезнали (и намерени) хора, надничат в лица и общуват с детективи, които по лични интереси се занимават с този случай.
Но следи няма – 75 години по-късно никой не знае какво се е случило с Морис, Марта, Луис, Джени и Бети Содър в коледната нощ през 1945 г.
