Преди шест месеца преживях голям ужас. Моят любим съпруг загина при катастрофа. Бяхме заедно 7 години, а бяхме женени само 1,5 години. Думите не могат да опишат колко болезнено беше загубата на любимия човек. 6 месеца по-късно все още не мога да повярвам, че това не е просто лош сън.
След погребението общувахме малко със семейството му. Вероятно всички се справяме със загубата по свой начин. На мен лично всяко общуване или събитие, свързано със съпруга ми, ми напомня за него и не мога да сдържа сълзите си.
Онзи ден зълва ми ми писа в социалните мрежи. Сестрата на съпруга ми ми каза, че семейството й ме чака да им върна брачните халки.
Факт е, че съпругът ми обичаше да подарява бижута. Имам годежен пръстен, сватбен пръстен и на годишнината от сватбата ни той ми подари още един. Красив, обсипана с малки диаманти.
Аз съм доста активна в социалните мрежи и публикувах всички наши щастливи събития в профила си. Затова семейството му знае какви скъпи бижута ми е подарил.
И сега решили, че, цитирам, „бижутата трябва да се върнат в семейството, така ще бъде правилно“.
Тоест фактът, че не сме имали време да раждаме деца, автоматично ме изключва от семейството и подаръците на съпруга ми престават да бъдат мои?
Годежният пръстен, който съпругът ми ми подари, когато ми предложи, беше наследство от баба му. Той каза, че тя не само му го е завещала, но и лично го е подарила, когато е усетила, че скоро ще си отиде.
А брачната и юбилейната халка избра и купи сам. Те са наистина скъпи и дструват хиляди левов. Но трябва ли да ги подаря? Бих върнала неговата брачна халка, но съпругът ми беше погребан с нея.
След погребението им предадох личните му вещи и албуми със снимки от детството – всичко, което той пренесе в нашето семейно гнездо от къщата на родителите си.
Отказах на зълвата. Но нито тя, нито бившата свекърва се успокоиха. Те все още настояват за възстановяване. Свекърва ми дори се обади на родителите ми и им предаде тази молба.
Не знам дали им пука за високата цена или наистина гледат на бижутата като на семейна ценност, но не съм готова да се разделя с пръстените.
Това е моят спомен, нашите щастливи спомени. Всичко, което имам сега…
Днес зълвата написа, че ще защитава интересите на семейството в съда. Съпругът й е адвокат. Наранена съм от това, което се случва. И в същото време много им се ядосвам за користта и грубостта. Крият се зад чувствата и страданията си, а в очите на близките си изглеждам като меркантилна вдовица!
