Всеки ден ходим в детската градина на внучката ни и я гледаме отдалеч

Всеки ден ходехме в детската градина на внучката ни и я гледахме отдалеч
Изображение от freepik

Казвам се Васил. Съпругата ми и аз извършихме ужасно нещо преди много години, за което все още съжаляваме. Но тогава вярвахме, че правим всичко както трябва.

Сега Ана и аз се опитваме да поправим всичко, но си спомняме колко лошо се отнасяхме със снаха си. Разказвам ви какво се случи.

Не мога да кажа, че жена ми Ана се омъжи за мен по любов. Но съм сигурен, че тя искрено ме уважаваше. Когато Анна роди моя син, бях готов да я нося на ръце.Направих всичко, което любимата ми жена искаше.

Семейството ни е заможно, можехме да си позволим да наемем домакиня. Исках Ана да прекарва повече време със сина си и със себе си, вместо да върши домакинска работа. С една дума, съпругата ми се радваше на живота.

Много се надявахме, че нашият син също ще се ожени за момиче от почтено семейство. Но се случи друго.

Иво се влюби в момиче на име Светла. Тя бе отгледана от самотна майка, която работеше като чистачка в училище. Не виждахме Светла като наша снаха, не можехме да приемем избора на сина ни.

Впоследствие жена ми разбра, че Светла е бременна. Тя се опита да я убеди да направи аборт. Дори я подмами да отиде при наш познат лекар. Но Светла избяга. Тя искаше да задържи детето. Никакво убеждаване не й подейства.

А колко пъти сме говорили със сина ни! Но и Иво беше убеден, че искат да задържат детето.

След като научи, че сме предложили на Светла да направи аборт, синът ни се ядоса и напусна дома ни. Въпреки това бяхме поканени на сватбата. Бях готов да се помиря с Иво, но жена ми ме убеди да не ходя на тази „проклета“ сватба.

Роди им се момиче, което кръстиха Марина.

Иво и Светла също се опитаха неведнъж да подобрят отношенията с нас. Но Ана постоянно го уверяваше, че роденото момиче не е негово дете. Аз подкрепях жена си, защото виждах колко й е трудно.

Един ден снахата не издържа на обидите и каза:

— Щом смятате, че Марина не е ваша, тогаваа няма я видите повече. 

И наистина стана така. Внучката ни вече е на четири години, а ние все още не сме общували с нея.

Един ден Ана срещна Иво и дъщеричката му в парка на разходка. Тя онемяла: внучката й била точно копие на сина ни като дете. Ана не могла да се сдържи и се разплакала. Иво й позволил да подържи внучката в ръцете си. А Маринка се сгушила до баба си и весело загукала.

Когато жена ми ми каза за това, веднага разбрахме: трябваше да поправим грешката си.

Обадихме се на сина си Иво и го помолихме да вводи внучката ни при нас от време на време Когато виждахме Маринка, бяхме най-щастливите на света. Колко забавно и умно беше това малко дете!

Тогава обаче Марина взела, че казала на майка си, че ходи на гости при баба и дядо. Светла беше ужасно ядосана на Иво. От този момент нататък той вече не ни доведе внучката си.

Всеки ден ходехме в детската градина, където беше внучката ни и само я гледахме. Нашата Маринка… Толкова беше хубава. Подобно на слънцето, тя излъчваше много светлина и позитивизъм около себе си.

Светла  винаги й правеше красиви прически в детската градина. И винаги беш еоблечена с вкус. Снаха ни беше прекрасна майка.

Ана често плачеше. Спомняше си за момичето, с което вече беше свикнала, и съжали, че е причинила това на снаха си.

С течение на времето вече не можех да ходя с Анна в детската градина. Сърцето ми се свиваше от вълнение и кръвното ми се покачшвае. Жена ми отиваше сама. Тя ми разказваше как Маринка си играе с другите деца. Очаквах я с нетърпение да се прибере и да слушам разказаите й.

Често се обаждахме на сина си. Много искахме Свела да ни прости и да промени решението си. Но снахата беше неумолима. Беше ни много обидена.

Ана всеки ден се молеше Бог да се смили над нас. Тя искаше чудо, искаше Светла да се помири с нас.

И накрая чудото се случи.

Един ден на вратата се позвъни. На прага стояха Иво, Светла и малката Маринка.

— Толкова е хубаво, че се върнахте от чужбина! Само не си тръгвайте отново за толкова дълго! Как ми липсвахте! – прегърна ни внучката.

Плакахме от щастие, а след това искрено поискахме прошка от снаха и сина ни. Светла ни прости и вече не таеше злоба.

Оттогава със снаха ми сме в отлични отношения. Колко грешно сме мислили, че тя не е подходяща за нашия син. Те са прекрасно семейство. Светла обича нашия син, къщата е чиста, винаги има прясна храна на масата.

Наскоро нашата Светла ни съобщи страхотна новина – чака бебе. Ние сме много щастливи от това. Чакаме с нетърпение новия внук или внучка. Аз ще бъда най-грижовният дядо, а жена ми ще е най-добрата баба.

Advertisement