„Влюбих се в друга“, каза той спокойно и сдържано.
В този момент сякаш светът рухна. Хванах се за стола, за да не припадна. A той продължи:
— Как да ти кажа, тя е съвсем различна. С нея съм жив, а с теб… Май всички чувства са преминали.
Гледах любимия си човек и не можех да повярвам, че е истина. Той ме бе предал…
— Махай се! И никога повече не искам да те видя! — изригнах неочаквано дори за себе си.
***
Миризмата на маслени бои беше единственото, което напомняше за него. Николай много обичаше изкуството и събираше картини.
Семейното ни гнездо приличаше на истинска галерия.
Умееше да вижда красотата и в най-малките детайли. Затова и си бе избрал подходяща професия – университетски преподавател по история на изкуството.
В онзи ден той се върна у дома с нова картина. Веднага намерих място за нея.
Седна в креслото и я погледна. Усмивка озари лицето му. Наистина обичах да го гледам по такъв замислен начин. Напомняше ми на котка, която се радва на топлите слънчеви лъчи.
— Татко, защо са ни пще? Всички стени вече са покрити! Ще окачим ли картини и на тавана? — 12-годишната ни дъщеря излезе от стаята.
— Защо не? Стаята ти, между другото, също още не е пипана! Какво мислиш по този въпрос? — ухили се съпругът ми.
—
Не, няма да те пусна на моя територия. Само опитай! Ще съсипя всичките ти картини!
Погалих корема си и се усмихнах. Изглеждаше, че нашето семейство беше близо до идеала. А скоро в него щеше да има още един човек.
Бременността не беше лека, но издържах. Промените в настроението ми се отразяваха, но все пак бях невероятно щастлива. Имах семейство, за което отдавна мечтаех.
— Николай, време е да изберем количка за бебето – казах аз.
Мъжът ми дори не се отвърна от любимата си картина.
— Карина, сега нямам време за това. Имам нова група – много работа. След месец. Ще имаме време за всичко, напразно се притесняваш!
Оказа се, че това са празни обещания! Така и не купихме количка. Събитията се развиха по съвсем различен начин.
Оттогава съпругът ми започна да остава до късно на работа. Опитах се да прогоня глупавите мисли, но не ми се получи много добре.
Освен това бях много притеснена за здравето си – бременността носеше нови изненади всеки ден.
Все по-често ми помагаше братът на съпруга ми. Алексей беше моят спасител, докато Николай се занимаваше с „работни“ въпроси.
Именно с Алексей отидох да взема количката, защото разбрах, че няма да мога да чакам съпруга ми да поеме инициативата.
— Знаете ли вече пола на бебето? — попита Алексей.
— Не, решихме да не научаваме, за да е изненада. Но сърцето ми казва, че пак ще е момиче.
— А ако се роди голям юнак, ще го буташ ли в тази сладка розова количка, която реши да купиш? – засмя се Алексей.
— Да и ще е много специален! — усмихнах се.
Същата вечер майка ми ми се обади. Николай се върна у дома по-късно от обикновено, което вече се бе рпевърнало в нещо нормалано.
Той влезе в кухнята и даде да се разбере, че иска да говори, така че прекратих разговора с майка ми. Гласът на съпруга ми звучеше много сериозен и далечен – и аз се уплаших.
— Да не е станало нещо на работа? — попитах.
— Не. Искам да поговорим за нас. Знаеш ли, не искам да живея повече така. Влюбих се в съвсем различна жена. Казва се Деси… Ученичка е в новата ми група. Първоначално не обърнах внимание на флирта й и си помислих, че нищо не може да се случи между нас, но после разбрах, че се чувствам добре с нея. И нямам никакви чувства към теб.
Гледах го и не вярвах напълно, че е истина. Имах само един изход – да го изгоня. Николай не възрази и мълчаливо започна да опакова нещата си. Сякаш отдавна е чакал това, защото правеше всичко бързо и автоматично.
— Ще помамагм с пари. И кажи на дъщеря ни, че я обичам – каза той на сбогуване.
Останах сама със същата тази розова количка, която бях купила преди няколко часа. Тя беше символ на щастливият живот, а сега всичко се срина.
Разказах на дъщеря ми за всичко едва на сутринта.
Проблемът е, че тя реши, че вината е моя. Дъщеря ми се обиди и каза, че не трябвало да го гоня. С течение на времето обаче Алисия омекна към мен, защото нейните приятели, които учеха в същия университет, й разказаха за аферата на баща й със студентката.
Всички близки бяха шокирани. Алексей се отзова веднага. Той каза на Николай, че не иска да го познава – вече не му е брат. Той не разбираше как е възможно да се откаже от всичко в името на мимолетно влюбване.
Мина време…
Мама и Алексей ни подкрепяха с Алисия по всякакъв възможен начин. Не знам какво щяхме да правим без тях. А
А един ден се появи самият Николай.
— Защо дойде? — попитах.
— Трябва да поговорим. Разбрах, че съм направил грешка. Държах се като тийнейджър. Десислава беше само мимолетна радост.
— Да, но за един възрастен мъж твоите действия са срам и позор.
— Разбрах колко много те обичам. Моля те, дай ми още един шанс!
— Обичаш ли? Какво означава любовта за теб? Това не са само чувства, но и лоялност, отговорност, уважение. Ти ме предаде, Николай, и ме остави бременна без нито стотинка.
Той въздъхна тежко и си тръгна. Разбра, че няма шанс.
Тогава се намеси свекървата!
— Карина, дъще моя, не вземай прибързани решения. Децата трябва да растат в пълноценно семейство. Прости му, той е своенравен – всичко осъзна. Той казва, че не е изпитвал никаква радост с нея. Дори новите картини не го правят щастлив! Само с теб му е добре, Карина!
После стана известно, че съпругът ми е бил изгонен от университета. Ясно е, че никой не толерира романси със студенти, така че трябваше да се сбогува с престижната си работа. А младото момиче имаше нужда от връзки и пари – тя нямаше чувства към него.
— Не, няма да му простя. Той потъпка всичките ми мечти и надежди. Той предаде децата, не само мен, отвърнах.
Свекървата се разплака и си тръгна. Знаеше, че съм права, но трябваше да направи поне някакъв опит.
После се роди бебето!
Първият човек, който дойде при мен, беше Алексей. Той се грижеше за дъщеря ми, докато се възстановявах от тежкото раждане. Свекървата също дойде да види внучката си.
Погледнах бебето и разбрах колко е загубил иколай. Търсеше цветове в картините, а те бяха тук, наблизо. Дъщеря ми беше толкова удивена от красотата на сестра си, че решила да я нарисува. Бях сигурна, че всичко ще бъде наред с нас. Няма друг начин!
Истинската любов не е към картините, а към хората. И никога не може да бъде заменена с нищо. Нали?
