Много малко учители, особено тези, които са работили повече от една година, напускат училище, защото не им харесва да учат децата или не искат да изпълняват тази благородна и полезна професия…
Обикновено напускат зараради непоносимите условия в часовете, където учениците са груби, особено в средното и големите класове, там просто е някакво живо чудо. Докато децата в началното училище са относително управляеми от учителите.
Дори ръководството на училището в по-голямата част от случаите не може да направи нищо.
Съвременните училищни правила за поведение са толкова разкрепостени, че на ученика е позволено да прави почти всичко – да прекъсва учителя, когато пожелае, просто да не учи, мотивирайки мързела си с умора, може просто да напусне урока, за да си „поеме чист въздух“ и учителят няма право да каже нещо против, детето така иска!
Мобилните телефони са различна история. Учениците често просто провокират учителя, като заснемат своите „изпълнения“. И не дай Боже учителят да си изпусне нервите, да се развика на „детето“ или да му дръпне ушите.
След това просто уволнение ще бъде най-добрият вариант, като нищо ще го заплашат и със съд.
Съвременните родители, с редки изключения, са солидарни със своите чеда и, като чуят за „престъпление“ по време на час, се втурват към всички възможни органи. И започва едно безмилостно преследване на учителя.
Резултатът от всичко това е катастрофално ниво на знания в частност и интелигентността на учениците като цяло. Те знаят, че ако резултатът е твърде нисък, отново всичко може да бъде обвинено в учителя, казват, че той е непрофесионалист, некомпетентен, не може да обяснява и т.н.
Никой не знае как да промени нещата и да възстанови отново стандартното положение – децата да слушат и уважават възрастните.
Този проблем старателно се премълчава на събрания и учителски съвети, въпреки че всички го осъзнават. Дори и с увеличение на заплатите на учителите, е трудно учителите да не сменят професията си, ако ежедневните лудории в класната стая ги карат да се събуждат и да мислят с ужас, че трябва да отидат в клас.
Мой съсед, учител с богат опит, наскоро напусна, защото изведе прекалено нагъл десетокласник от класната стая за ухото, тъй като той сам не искал да излезе, нарушавайки урока „със спорове и предизвикателно държане“.
Физикът, разбира се, няма да бъде вкаран зад решетките, но ще му опънат нервите. Вярно, когато разказваше за случилото се, той не съжаляваше, напротив, чувстваше морално удовлетворение, че е направил точно това. Грубият ученик осъзнал, че „авторитетът“ му сред съучениците му не се е увеличил и учителят си довършил урока спокойно.
Затова, преди да заведете или изпратите детето си на училище, поговорете с него за малко и му напомнете, че учителят е свещена професия и че трябва да се уважава. И без това учителите у нас вече са твърде малко.
