Това е една от онези истории, които трогват до дълбините на душата, и имената и детайлите нямат никаква роля.
Мъж споделил със света удивителен случай от своя живот:
В продължение на известно време всяка неделя някой от нашето паство ми носеше бутониера, която прикрепях към копчето на костюма си. Понеже винаги в неделната сутрин ми подаряваха цветя, не придавах особено значение на това.
Мислех, че това е просто красив жест от някой и го оценявах. После започна да се повтаря всяка седмица. Но една от тези обичайни недели запомних за цял живот.
Когато възнамерявах да си тръгвам след неделната служба, при мен дойде момченце на около 10 години и ме попита: „Господине, какво смятате да правите с цветето си?“
Първо не разбрах за какво говори, но после се досетих. „Имаш предвид това ли?“ – попитах аз и посочих розата, прикрепена към палтото ми.
Той отвърна: „Да. Може ли да я взема, ако смятате да я хвърлите?“ Тогава се усмихнах и казах, че може да вземе цветето ми, като се поинтересувах и какво смята да прави с него.
Момчето ме погледна в очите и каза:
„Искам да го подаря на своята баба. Родителите ми се разведоха миналата година. Живях с майка си, но когато се омъжи повторно, тя искаше да живея с баща си. Живях с него известно време, но после той каза, че повече не мога да остана с него и ме изпрати при баба ми. Тя е толкова добра към мен. Баба готви и се грижи за мен. Искам да й подаря това красиво цвете като благодарност за нейната любов“.
След като момчето завърши разказа си, не можех да промълвя и дума. С всички сили се постара да сдържа сълзите си, когато станах и взех цветето от палтото ми.
Държейки розата в ръка, погледнах момчето и казах: „Синко, това е най-прекрасното нещо, което съм чувал в живота си. Ако погледнеш зад амвона, ще видиш там голям букет цветя. Всяка неделя различни семейства ми ги носят за църквата. Моля те, вземи тези цветя и ги подари на своята баба, защото тя заслужава само най-доброто“.
След това момчето произнесе думи, които никога няма да забравя. Каза: „Какъв чудесен ден! Помолих за едно цвете, а получих красив букет“.
Тази трогателна история за момче, което искало самостоятелно да се отблагодари на баба си за любовта и грижите, още веднъж ни напомня за това колко важно е да казваме думи на признателност към нашите роднини и близки.
