Свети Николай, Николай Чудотворец, Свети Никола, архиепископ Николай Мирликийски, Дядо Коледа … Може би никой друг светец няма толкова много имена като Свети Николай, дълбоко почитан от православните християни по целия свят.
И това в никакъв случай не е случайно. Още неговото раждане преди стотици векове, през 270 г. в град Патара, който е бил част от гръцката колония на Римската империя (днешна Турция), е голямо чудо!
Родителите на светеца Теофан и Нона дълго вървели към семейното си щастие. Известно е, че те са били не само богати хора, но и праведни, милосърдни и справедливи. Живеели в любов и хармония. И само липсата на деца в продължение на много години измъчвала и натоварвала съпрузите.
А по това време семейство без деца се приравнявала на липсата на вечно име, забрава, сирачество. „Отплати ми, лукавия, отплати за доброто и бездетството на душата ми (Пс. 34:12).
За щастие, въпреки напредналата си възраст, Феофан и Нона не загубили надежда и продължили упорито да се молят на Господ, молейки ги да ги зарадва с тяхно потомство. Те толкова копнеели да чуят детски смях в дома си, че се заклели да посветят детето си на Господ.
И Той ги чул. Скоро Феофан и Нона ималис воя дългоочакван син, когото нарекли Николай. В превод от гръцки това означавало „победител на народи“.
Плод на дългите молитви на родителите си, бебето извършило чудо от момента на раждането си. Майка му Нона веднага след раждането била напълно излекувана от тежко заболяване.
Второто чудо, на което са свидетели всички присъстващи в храма, е описано в църковното предание.
То се случило в кръщелния купел, където бебето стояло на крака в хладка вода в продължение на три часа, като по този начин отдало почит на Пресвета Троица. При това самостоятелно – никой не го подкрепял.
И по-натам, в първите месеци от живота си, синът продължил да учудва родителите си.
Наприме, от ранна детска възраст започнал постнически живот. Как, ще попитате вие? Той приемал майчиното мляко само в сряда и петък и веднъж след вечерната молитва на родителите си.
Николай от детството бил много различен от връстниците си. Той не се интересувал от игри или играчки, а от свещени книги. Момчето прекарало целия ден в храма, а вечерите – в молитви и четене на книги. Интересното е, че той все още постел в храненето.
Родителите знаели, че синът им най-много обича да чете, да се моли и да пости. И не пречели на желанията му. Внимателно изслушвайки сина си, те го подтиквали и насочвали към правилен християнски живот.
Заслужава да се отбележи, че неговият чичо, епископ Николай от Патара, също участвал във възпитанието на Николай. Виждайки желанието на племенника си за Бога, той му помогнал по бащински.
Известно е, че след смъртта на родителите си Николай раздал имуществото си на бедни и нуждаещи се хора. Водейки прост и аскетичен начин на живот, като винаги бил в труд, молитва, грижи за страдащите и болните, той се прославил като велик Божи светец.
Още приживе св. Николай извършил много чудеса. С горещата си молитва към Христос той спасил град Мира от страшен глад. Той спасил давещите се в морето, извел нещастните от плен и тъмници. Лекувал хора от страшни и нелечими болести и дори ги възкресявал. Смятан е и за закрилник на децата, както и на несправедливо обидените и несправедливо осъдените.
Служейки на Бога, Николай Чудотворец живял достоен и светъл живот в името на хората. Умира мирно около 340 г. на 70-годишна възраст.
